Пърси отстъпи назад. Още няколко сантиметра и щеше да падне като камък.
— Вижте, дами, вече говорихме за това. Не помня да съм убивал никаква Медуза. Всъщност не помня съвсем нищо. Не можем ли да сключим примирие и да поговорим за седмичните оферти?
Стейно погледна сестра си палаво, което не бе особено лесно предвид гигантските й бронзови глиги.
— Може ли?
— Не! — Червените очи на Евриала се насочиха към Пърси. — Не ме интересува какво помниш и какво не, сине на морския бог. Мога да усетя кръвта на Медуза по ръцете ти. Слаба е, наистина, на няколко години, но ти си последният, който я е победил. Тя още не се е завърнала от Тартара! По твоя вина!
Пърси не разбираше много за какво му говорят. Цялата идея за това, че някой умира, но после се връща от Тартара, му причиняваше главоболие. Разбира се, същото важеше и за химикалката, превръщаща се в меч, и чудовищата, които се криеха с нещо, наречено „мъглата“, а също и за факта, че Пърси е син на бог, почитан преди пет хилядолетия.
И все пак той го вярваше. Макар паметта му да я нямаше, той знаеше, че е полубог, по същия начин, по който знаеше, че името му е Пърси Джаксън. Беше приел, че светът на боговете и чудовищата съществува още след първия си разговор с Лупа.
Което не правеше въпросния свят по-привлекателен.
— Хайде да приемем, че мачът е хикс — предложи той. — Аз не мога да убия вас. Вие не можете да убиете мен. А и ако сте сестри на Медуза, защо не ме превърнете в камък?
— Герои! — изсумтя Евриала отвратена. — Все ще повдигнат вечния въпрос на майка: „Защо не вкаменявате хората? Вземете пример от сестра си!“. Е, момче, съжалявам, че те разочаровам, но онова проклятие си беше лично на Медуза. Тя е най-грозната в семейството. Късметлийка!
Стейно изглеждаше обидена.
— Според мама аз съм най-грозната…
— Тишина! — кресна Евриала. — Що се отнася до теб, Пърси Джаксън, вярно е, че носиш знака на Ахил, което те прави малко по-труден за убиване. Но не бери грижа. Ще намерим начин.
— Какъв знак?
— На Ахил — весело поясни Стейно, — ах, той наистина беше готин. Потопили го в реката Стикс като малък, така че станал неуязвим, ако не броим едно малко петънце на петата. Това се е случило и с теб, миличък. Някой те е потопил в Стикс и е направил кожата ти по-здрава от стомана. Но не се безпокой. Герои като теб винаги си имат слабо място. Просто ще трябва да го намерим и след това ще те довършим. Не е ли прекрасно? Между другото, вземи си кренвирш!
Пърси се замисли. Не помнеше да се е къпал в Стикс, но и без това не помнеше почти нищо. Не усещаше кожата си като желязна, но това би обяснило как е оцелял толкова дълго срещу горгоните. Може би, ако се спуснеше по планината… щеше да оцелее. Не му се рискуваше обаче, не и преди да намери нещо, с което да забави падането. Или шейна, или…
Той погледна към подноса на Стейно.
— Да не премисли нещо? — попита горгоната. — Много умно, миличък. Добавих малко горгонска кръв към кренвиршите, така че смъртта ти ще бъде бърза и безболезнена.
Пърси усети как гърлото му се свива.
— Сложила си от кръвта си в кренвиршите?
— Само мъничко — усмихна се Стейно. — Одрасках ръката си съвсем леко, но все пак благодаря за загрижеността ти. Много си сладък. Затова ще ти кажа, че кръвта от дясната страна на ръката ни може да излекува всичко, а от лявата е смъртоносна…
— Ах ти, кокошка такава! — развика се Евриала. — Не трябваше да му казваш това! Сега той няма да яде от кренвиршите, след като знае, че са отровни!
Стейно изглеждаше смаяна.
— Няма ли? Но аз обещах, че смъртта му ще бъде бърза и безболезнена.
— Както и да е! — Евриала се опита да овладее нервите си, а междувременно ноктите на пръстите й заплашително пораснаха.
— Ще се наложи да го убием по трудния начин — заяви тя. — Ще го кълцаме, докато намерим слабото му място. Веднъж победим ли Пърси Джаксън, ще станем по-прочути от Медуза. Нашата покровителка ще ни възнагради богато!
Пърси стисна меча си. Налагаше се да изпълни нападението си безупречно, да ги обърка, да вземе таблата… Продължи да ги баламосваш — помисли си.
— Преди да почнете да ме кълцате — започна той, — няма ли поне да ми кажете коя е вашата велика покровителка?
— Богинята Гея, разбира се! — изсъска Евриала. — Онази, която ни върна от забравата! Ти няма да доживееш да я срещнеш, но твоите приятелчета долу скоро ще изпитат силата на гнева й! Дори сега, докато си говорим, армиите й маршируват на юг. За Пирът на Фортуна тя ще се пробуди и редиците герои ще падат като… като…