И тогава Франк изстреля стрелата си. Тя профуча нагоре, носейки блестящото въже. Когато стигна върха, металният й край се пръсна на няколко различни части, които се увиха около всичко, което докопаха — части от стената, скорпион, разбита пръскачка и няколко защитници, които извикаха и се намериха притиснати към бойната стена като котви.
От главното въже се появиха дръжки за ръка на разстояние шейсет сантиметра, оформяйки стълба.
— Хайде! — извика Франк.
Пърси се ухили.
— Ти първи, Франк. Купонът е твой.
Франк се поколеба, след което прехвърли лъка си на рамо и започна да се изкачва нагоре. Бе минал половината път, преди защитниците да дойдат на себе си и да бият тревога. Франк погледна към основната група на петата кохорта. Те го гледаха като гръмнати.
— Хайде бе! — извика им Франк. — Нападайте!
Гуен първа реагира. Тя се ухили и повтори заповедта. Одобрителни викове се разнесоха из бойното поле. Ханибал затръби щастливо.
Но Франк не можеше да гледа. Той се изкачи до върха на стената, където трима защитници се опитваха да срежат въжето. Там установи, че да си голям, тромав и брониран има своите предимства — той мина като топка за боулинг към противниците си, които паднаха като кегли.
После се изправи на крака и се втурна към парапетите на крепостната стена, като размахваше своя пилум напред-назад и събаряше защитници. Някои стреляха по него, други се опитаха да го неутрализират с мечове, но Франк се чувстваше непобедим. Хейзъл се появи до него, размахвайки големия си кавалерийски меч така, сякаш бе родена за битка. Пърси изскочи до тях и надигна Въртоп.
— Това е яко! — каза той.
Заедно разчистиха стените от защитниците. Под тях вратите се строшиха. Ханибал нахлу в крепостта, а стрели и камъни отскачаха като пуканки от кевларената му броня.
Петата кохорта нападна, следвайки слона, а битката стана ръкопашна. Най-после от Полята на Марс се чу боен вик и третата и четвъртата кохорта се присъединиха към играта.
— Малко късно — изръмжа Хейзъл.
— Не бива да допускаме те да спечелят знамената — каза Франк.
— Не — съгласи се Пърси, — те са за нас.
Нямаше нужда от повече приказки. Като един отбор тримата тръгнаха напред към вражеската крепост.
Все едно бяха работили заедно от години.
XII. Франк
Битката вече беше решена.
Франк, Пърси и Хейзъл се врязаха във враговете си, минавайки като трактор през всеки, застанал на пътя им. Първата и втората кохорта, гордостта на лагер „Юпитер“, добре смазаната, дисциплинирана бойна машина, бе разнебитена от атаката и непознатото чувство да е от губещата страна. Голяма част от проблема й бе Пърси. Той се биеше като демон. Минаваше през редиците на защитниците по напълно непознат за тях начин — търкаляйки се под краката им, сечейки с меча си вместо да мушка, удряйки лагерници с тъпото на острието, създавайки масова паника. Октавиан крещеше по начин, от който не ставаше много ясно дали заповядва на първата кохорта да пази позиции, или тренира за сопрано, но Пърси го накара да замълчи, като прескочи със салто няколко щита и го удари по шлема с дръжката на меча си. Центурионът рухна като марионетка, на която са срязали конците.
Франк пускаше стрела подир стрела, докато колчанът му не се изпразни. Стрелите му бяха с тъпи върхове и не убиваха, макар да причиняваха неприятни синини. Счупи своя пилум в противникова глава, а след това с нежелание изтегли гладиуса си.
В това време Хейзъл се покатери върху гърба на Ханибал. Тя се спусна към центъра на крепостта, усмихвайки се широко на приятелите си.
— Хайде, тромчовци!
Богове, беше красива, помисли си Франк.
Достигнаха центъра на вражеската база. Вътрешните стени на практика не бяха охранявани. Защитниците не бяха и сънували, че враговете им ще стигнат толкова далеч. Ханибал стъпка огромните врати и разкри покъртителна гледка — носителите на знамената на първата и втората кохорта стояха край маса и играеха на Митомагия с карти и фигурки. Символите на кохортите бяха облегнати небрежно на една стена. Хейзъл и Ханибал нахлуха в стаята, а защитниците паднаха от столовете си. Ханибал стъпи върху масата и фигурките се разпиляха.
Преди другите войници от кохортата да ги настигнат, Пърси и Франк обезоръжиха враговете си, хванаха флаговете и се покатериха на гърба на Ханибал с Хейзъл. Излязоха от крепостта триумфално със знамената на враговете си. Петата кохорта ги обкръжи и заедно направиха парад около крепостта пред погледите на смаяните си противници и на не по-малко изненаданите си съюзници.