Пегасът на Рейна се снижи ниско.
— Играта е спечелена! — извика тя, сякаш едвам сдържаше смеха си. — Съберете се да получите наградите си.
Лагерниците бавно се прегрупираха около Полята на Марс.
Франк видя много контузени тийнейджъри. Някои бяха с изгаряния, други имаха по нещо счупено, трети се бяха порязали или насинили. Немалко имаха и твърде странни прически, за които заслуга имаха огньовете и изригналите води. Нямаше обаче нищо, което да не може да бъде излекувано бързо.
Той слезе от слона. Другарите му го обкръжиха, потупвайки го по гърба с комплименти. За момент Франк помисли, че сънува. Това бе най-хубавият миг в живота му…
Докато не видя Гуен.
— Помощ! — извика някой.
Двойка лагерници изскочиха от крепостта, носейки момиче на носилка. Положиха я на земята и другите деца се събраха около нея. Дори отдалеч Франк позна, че наранената е Гуен, и че състоянието й е лошо.
Лежеше на една страна върху носилката, а от бронята й стърчеше пилум. Изглеждаше все едно го придържа между гърдите и ръката си, но имаше прекалено много кръв, за да е така.
Франк невярващо поклати глава.
— Не… не… не може да е истина — промърмори той, докато тичаше към нея. Медиците наредиха на останалите да отстъпят и да им оставят пространство. Целият лагер притихна, докато те работеха. — Опитваха се да поставят марля и прах от рог на еднорог под бронята й, за да спрат кървенето. Пробваха да налеят малко нектар в устата й. Но Гуен не помръдваше. Лицето й бе станало пепелявосиво. Накрая един от медиците погледна Рейна и поклати глава.
За миг не се чуваше никакъв звук, освен водата, капеща от сринатите пръскачки по стените на укреплението. Ханибал погали косата на Гуен с хобот.
Рейна погледна лагерниците от своя пегас. Лицето й бе сурово и мрачно като изковано от желязо.
— Ще има разследване. Който и да е направил това, трябва да знае, че коства на легиона добър офицер. Да загинеш в битка е едно, но това…
Франк не бе сигурен за какво говори тя, но после забеляза знаците по дървената дръжка на копието: CHT LEGIO XII F.
Оръжието принадлежеше на първата кохорта. Гуен бе пронизана в гръб, може би след края на играта. Франк потърси с очи Октавиан. Центурионът наблюдаваше случващото се повече с интерес, отколкото със загриженост, сякаш изследваше някое от тъпите си плюшени мечета. Не носеше копието си.
Кръвта нахлу в ушите на Франк. Идеше му да удуши Октавиан с голи ръце, но в този момент Гуен ахна.
Всички отстъпиха назад. Гуен отвори очи, а цветът се върна в лицето й.
— Какво става? — попита тя. — Какво зяпате всички? — Явно не забелязваше, че е пронизана с дълъг два метра харпун.
Зад Франк един от медиците прошепна:
— Невъзможно. Тя беше мъртва. Трябва да е мъртва.
Гуен опита да се изправи, но не можа.
— Видях река, а един човек ми поиска… монета? Обърнах се и изходът беше отворен. И така… си излязох. Не разбирам. Какво стана?
Всички я наблюдаваха ужасени. Никой не се опита да помогне.
— Гуен — коленичи до нея Франк, — не се опитвай да станеш. Само затвори очи за миг, става ли?
— Защо? Какво…
— Просто ми се довери.
Гуен стори така, както я беше помолил. Франк сграбчи дръжката на копието под върха, но ръцете му трепереха. Дървото бе хлъзгаво.
— Пърси, Хейзъл, помогнете ми!
Един от медиците разбра какъв е планът му.
— Недей! — каза той. — Може…
— Какво? — сопна се Хейзъл. — Да стане по-лошо?
Франк си пое дълбоко въздух.
— Придържайте я. Едно, две, три! — Той издърпа копието за върха.
Гуен дори не направи гримаса. Кръвотечението бързо спря. Хейзъл се наведе, за да види раната.
— Затваря се сама — каза тя. — Не знам как, но…
— Добре съм! — възрази Гуен. — Какво сте се загрижили всички?
С помощта на Пърси и Франк тя се изправи на крака. Франк погледна към Октавиан, но лицето на центуриона изразяваше само учтива загриженост. После — каза си Франк, — после ще се оправяш с него.
— Гуен — каза Хейзъл нежно, — не е лесно да ти го кажа, но ти беше мъртва. Някакси се върна.
— Какво? — Тя залитна към Франк, а ръката й докосна дупката в бронята.