— Как?
— Добър въпрос. — Рейна се обърна към Нико, който наблюдаваше мрачно от края на тълпата.
— Да не би Плутон да я е помилвал?
Нико поклати глава.
— Плутон никога не пуска мъртвите да се върнат.
А после погледна към Хейзъл, сякаш за да й даде знак да си мълчи. Франк се замисли какво означава това, но нямаше време да размишлява, тъй като из полето отекна гръмък глас: Смъртта губи силата си. Това е само началото.
Лагерниците извадиха оръжия. Ханибал нервно изтръби. Сципио се изправи на задните си крака и едва не изхвърли Рейна.
— Този глас ми е познат — каза Пърси. Не звучеше доволен.
В средата на легиона избухна фонтан от пламък. Жегата опърли миглите на Франк. Дрехите на лагерниците, намокрени от оръдията, се изсушиха мигновено. От експлозията се появи огромен войник и всички отстъпиха назад.
Макар да не бе особено космат, Франк целият настръхна. Войникът, облечен в униформа на канадската армия, бе висок поне три метра. От него се излъчваха увереност и мощ. Черната му коса беше късо подстригана като тази на Франк. Лицето му бе ъгловато и жестоко, набраздено от стари белези. Очите му блестяха иззад специални очила за виждане на инфрачервени лъчи. Носеше колан, на който висяха нож, пистолет и няколко гранати. В ръката си носеше огромен автомат, модел М16.
Най-лошото нещо обаче бе, че Франк се почувства странно привлечен от войника. Докато всички отстъпваха назад, Франк пристъпи напред. Осъзна, че войникът иска той да се приближи, макар да не го изричаше.
Франк отчаяно искаше да избяга някъде и да се скрие, но не можеше. Направи още три крачки, сетне падна на едно коляно.
Останалите лагерници последваха примера му. Дори Рейна слезе от пегаса.
— Хубаво е — каза войникът, — че коленичите. Отдавна не бях навестявал лагер „Юпитер“.
Франк забеляза, че Пърси Джаксън е останал прав и дори не е прибрал меча си. Той се взираше в огромния войник.
— Ти си Арес — каза накрая, — какво искаш?
Двеста лагерници и един слон ахнаха удивено. Франк искаше да извини Пърси по някакъв начин, да умилостиви бога, но не знаеше как. Уплаши се, че военното божество просто ще разстреля приятеля му с гигантския си автомат.
Но вместо това богът се ухили и разкри снежнобели зъби.
— Не ти липсва кураж, геройче — каза той. — Наистина гърците ме наричат Арес. Но за тези поклонници, за децата на Рим, аз съм Марс, покровителят на империята, божественият баща на Ромул и Рем.
— Срещали сме се и преди — заяви Пърси. — Ние… ние се бихме. В дуел.
Богът потърка брадичката си.
— Бил съм се с много хора. Но те уверявам, че не си се изправял срещу моя римски аспект, Марс. Иначе щеше да си мъртъв. А сега коленичи като почтен римски гражданин, преди да съм се изнервил.
— Пърси — каза Франк, — моля те.
Пърси бе видимо недоволен, но коленичи. Марс изгледа множеството.
— Римляни, слушайте ме внимателно! — заповяда той и се засмя. Смехът му бе заразителен и Франк почти се усмихна, макар все още да трепереше от страх. — Винаги съм искал да го кажа. Идвам от Олимп с важно съобщение. Юпитер не желае да общуваме със смъртните така пряко особено сега, но за мен направи изключение, тъй като вие, римляните, винаги сте били мои хора. Все пак ще мога да говоря с вас само за няколко минути, така че слушайте ме внимателно.
Той посочи към Гуен. — Тази сладурана трябваше да е мъртва, но не е. Чудовищата, с които се борите, не отиват в Тартара, след като са посечени. Някои смъртни, мъртви от векове, отново крачат по тази земя.
Франк може би си въобразяваше, но му се стори, че богът поглежда към Нико ди Анджело.
— Танатос е пленен — обяви Марс. — Портите на Смъртта са отворени със сила и никой не ги охранява. Поне не и безпристрастно. Гея позволява на враговете ни да нахлуят отново в света на смъртните. Нейните синове, гигантите, събират огромни армии срещу вас, армии, които няма да може да избиете. Ако оковите на Смъртта не бъдат скършени, ще загубите. Трябва да откриете Танатос и да го освободите от гигантите. Само той може да обърне играта в наша полза.
Марс се огледа наоколо и забеляза, че всички все още са на колене.
— Добре, може да ставате. Въпроси?
Рейна се изправи бавно и пристъпи към бога, следвана от Октавиан, който не спираше да се покланя и умилква.
— Господарю Марс — каза Рейна, — за нас е чест.
— Повече от чест! — добави Октавиан. — Това е толкова голяма чест, че…