Помисли си за малката Джулия, за семействата с дечица, за новите си приятели в петата кохорта, дори за глупавите фавни.
Не искаше да си помисля дори какво би се случило с тях, ако това място рухнеше.
Сенаторите стигнаха до сградата с бели мраморни колони в западния край на форума. Пърси се спря на прага и си спомни за смъртта на Юлий Цезар, пронизан до смърт на такава среща.
Сетне си пое дълбоко въздух и последва Хейзъл и Франк навътре.
XIV. Пърси
Отвътре сенатът приличаше на университетска аула. Срещу полукръг от столове беше разположен подиум, върху който имаше два стола. Те бяха празни, но върху единия бе поставена малка кадифена кутийка. Пърси, Хейзъл и Франк седнаха от лявата страна на полукръга. Десетимата сенатори и Нико ди Анджело заеха местата на първия ред. Задните редове се запълниха от група призраци и няколко ветерана — всичките в официални тоги. Октавиан застана отпред с нож и плюшен лъв, в случай че някой имаше нужда да се консултира с бога на Сладките играчки. Рейна застана на подиума и вдигна ръка, призовавайки аудиторията за внимание.
— Това е извънредна среща — каза тя, — няма да губим време във формални поздрави.
— Но аз обожавам формалните поздрави! — оплака се един от духовете. Рейна го погледна студено и той млъкна.
— Първо — каза тя, — ние не сме тук, за да гласуваме извършването на самия подвиг. Той бе заръчан лично от покровителя на Рим, великия бог Марс Ултор. Ние ще се съобразим с волята му. Не сме тук и за да обсъждаме избора за спътници на Франк Занг.
— И тримата ли ще са от петата кохорта — провикна се Ханк, който бе от третата. — Това не е честно!
— Нито разумно — обади се едно момче до него. — Знаем, че петата кохорта винаги се проваля. Трябва да вземат някой кадърен.
Дакота се изправи толкова бързо, че разля безалкохолното си.
— Бяхме достатъчно добри снощи, Лари, когато ви наритахме подексите!
— Достатъчно, Дакота — намеси се Рейна, — да оставим подекса на Лари настрана. Като ръководител на подвига Франк има правото да избере своите спътници. Той избра Пърси Джаксън и Хейзъл Левеск.
Един дух на втория ред извика:
— Абсурдус! Франк Занг дори не е пълноправен член на легиона! Той е в период на пробацио! Подвигът трябва да се води от центурион или още по-висшестоящ офицер! Ненормално е…
— Катоне — прекъсна го Рейна, — трябва да се съобразим с волята на Марс Ултор. Дори тя да означава, че трябва да оправим някои… подробности.
Рейна плесна с ръце и Октавиан пристъпи напред. Той постави ножа и плюшеното лъвче настрана и взе кадифената кутийка от стола.
— Франк Занг — каза той, — ела насам.
Франк погледна нервно към Пърси, след което се изправи на крака и приближи авгура.
— За мен е… удоволствие — каза Октавиан, процеждайки с мъка последната дума — да ти връча Крепостната корона за това, че пръв премина защитната стена по време на обсадата снощи. — И той му връчи бронзова значка във формата на лавров венец. — Също така по волята на претор Рейна те обявявам за центурион.
След което подаде на Франк още една значка — бронзов лунен сърп. Сенатът избухна.
— Той е още в пробацио! — кресна някой. — Невероятно! — изкрещя друг.
— Вкара ми вода в носа! — обади се трети.
— Тишина! — гласът на Октавиан звучеше много по-убедително, отколкото предишната нощ на бойното поле. — Нашият претор добре знае, че никой под ранга на центурион няма право да ръководи мисия за подвиг. За добро или зло Франк трябва да се нагърби с тази роля. И така нашият претор обяви, че Франк Занг трябва да бъде направен центурион.
В този момент Пърси разбра какъв враг имат в лицето на Октавиан. Той бе перфектен оратор, спокоен, разумен, с измъчено изражение. Внимателно подбираше думите си така, че да прехвърли цялата отговорност върху Рейна.
„Идеята е нейна — искаше да каже той. — Ако нещата се объркат, тя трябва да поеме отговорност. Ако аз бях начело, щях да постъпя много по-разумно. Но уви, нямам избор, тъй като съм верен римски войник.“ — Октавиан изказа всичко това, без да го произнася. Успя едновременно да успокои сената и да го спечели на своя страна.