За пръв път Пърси разбра, че това хилаво, смешно на вид, хлапе може да се окаже изключително опасен противник.
Рейна също го разбра, тъй като по лицето й пробяга раздразнение.
— Също така трябва да кажа, че се освободи място за центурион — каза тя. — Един от нашите офицери, който е и сенатор, реши да отстъпи. След десет години вярна служба на легиона тя ще отиде в града, за да постъпи в университет. Гуен от петата кохорта, благодаря за верността.
Всички се обърнаха към Гуен, която успя да се усмихне. Беше уморена от предишната нощ, но й облекчена. Пърси не я обвиняваше. Университетът бе по-добър вариант от това да те намушкат с копие.
— Като претор — продължи Рейна — имам правото да сменям офицерите. Наистина не е обичайно лагерник в пробацио веднага да стане центурион, но мисля, че всички трябва да признаем, че миналата нощ не беше… обикновена. Франк Занг, подай си документите.
Франк свали оловната табелка от врата си и я подаде на Октавиан.
— Подай си ръката — каза Октавиан.
Франк вдигна ръка.
Октавиан издигна ръце към небесата.
— Приемаме Франк Занг, син на Марс, в дванайсетия легион Фулмината за първа година служба. Заклеваш ли живота си на сената и народа на Рим?
Франк промърмори нещо като: „Ъъ… да“, преди да прочисти гърлото си и да каже по-ясно:
— Да, приемам.
Сенаторите извикаха:
— Senatus Populusque Romanus!
Ръката на Франк пламна. За миг очите му се изпълниха с ужас и Пърси се уплаши, че приятелят му ще припадне. После огънят изгасна, пушекът се разнесе и по кожата на Франк се появиха нови знаци — кръстосани копия и една ивица, която олицетворяваше първата година на служба.
— Можеш да седнеш. — Октавиан погледна към аудиторията, все едно за да каже:
„Хора, идеята не беше моя“.
— А сега — каза Рейна — трябва да обсъдим подвига.
Сенаторите се размърдаха и започнаха да си мърморят нещо, докато Франк си сядаше на мястото.
— Заболя ли те? — прошепна Пърси.
Франк погледна към ръката си, която още пушеше.
— Да. Много.
Той изглеждаше объркан от значките в ръката си — знака на центуриона и Крепостната корона. Сякаш не бе сигурен какво се очаква да направи с тях.
— Ела — каза Хейзъл и очите й заблестяха от гордост, — позволи на мен.
Тя закичи медалите по ризата на Франк. Пърси се усмихна. Познаваше Франк само от ден, но също се гордееше с него.
— Заслужаваш си ги, човече — каза той. — Миналата нощ се показа като роден водач.
Франк изсумтя.
— Но знакът на центуриона…
— Центурион Занг — извика Октавиан, — чухте ли въпроса ми?
Франк премигна.
— Ъъ, извинете. Какво казахте?
Октавиан се обърна към сената и се подсмихна, сякаш казваше: „Видяхте ли?“.
— Питах ви — повтори бавно Октавиан, все едно се обръщаше към някой тригодишен — дали имате план как точно смятате да извършите подвига. Знаете ли къде точно отивате?
— Ами… — Хейзъл вдигна ръка над рамото на Франк и се изправи. — Не слушаше ли какво каза Марс снощи, Октавиан? Той бе доста ясен. Отиваме към земята отвъд боговете, Аляска.
Сенаторите са размърдаха неспокойно. Някои от духовете премигнаха, други направо изчезнаха. Дори металните кучета на Рейна се търкулнаха по гръб и заскимтяха. Накрая проговори сенатор Лари.
— Чухме какво е казал Марс, но това е безумие. Аляска е прокълната, неслучайно я наричат земята отвъд боговете. Толкова далеч на север боговете на Рим нямат власт. Онова място гъмжи от чудовища. Няма герой, който да се е завърнал оттам жив, не и след…
— Битката, в която сте загубили орела си — довърши Пърси.
Лари се стресна толкова много, че си седна на подекса.
— Вижте — каза Пърси, — знам, че съм нов тук. Знам, че вие не обичате да се говори за клането от осемдесетте…
— Той започна да говори за това! — оплака се един от духовете.
— Но наистина ли не разбирате какво става? — продължи Пърси. — Петата кохорта е била водач на онази експедиция. Там сме се провалили. Наша е отговорността да поправим случилото се. Затова Марс изпраща нас. Гигантът, синът на Гея, той е онзи, който е сразил вашите войски преди трийсет години. Сигурен съм в това. Сега той си седи в Аляска с окования бог на Смъртта и държи в плен цялата ви стара екипировка. Събира армиите си, така че да ги прати на юг, към този лагер.