— Наистина? — попита Октавиан. — Очевидно сте доб-ре запознат с плановете на нашия враг, Пърси Джаксън.
Пърси с лекота преглъщаше всякакви обиди — че е слаб, тъп и така нататък. Но когато разбра, че Октавиан всъщност го нарича шпионин, предател, бе толкова смаян, че трудно го схвана, а когато най-сетне това стана, целият се напрегна. Това бе толкова чужда идея за него, че… искаше да удари Октавиан по главата, отново. Но също така разбра, че Октавиан разчита на това, че иска да го представи пред останалите като нестабилен, луд човек.
Пърси си пое дълбоко въздух.
— Ще се изправим срещу този син на Гея — каза той, сдържайки гнева си, — ще върнем орела ви и ще освободим този бог… — Той погледна към Хейзъл. — Танатос, нали?
Тя кимна.
— На римски Летус. Но старото му гръцко име е Танатос, а що се отнася до Смъртта, нямаме нищо против да я оставим на гърците.
Октавиан театрално въздъхна.
— Както и да го наричате, нима очаквате да успеете да го освободите и да се върнете преди Пирът на Фортуна? Това е вечерта на двайсет и четвърти. Днес е двайсети. Знаете ли къде изобщо да го търсите? И знаете ли кой точно от синовете на Гея го охранява?
— Да. — Хейзъл отговори с такава сигурност, че дори Пърси се изненада. — Не знам къде точно трябва да го търсим, но имам добро предположение, а що се отнася до това кой е гигантът… Името му е Алкионей.
Само при споменаването на името му температурата в стаята сякаш падна с десет градуса. Сенаторите потрепериха. Рейна стисна подиума с ръце.
— Откъде знаеш това, Хейзъл? Понеже си дете на Плутон?
Пърси бе забравил за присъствието на притихналия Нико ди Анджело, затова се сепна, когато той се изправи в черната си тога.
— Ако разрешите, преторе — каза той. — Аз и Хейзъл знаем това-онова за гигантите от нашия баща. Всеки гигант е роден със специфична цел, за да се изправи срещу някой от дванайсетте бога на Олимп. Техният цар е Порфирион, създаден да победи Юпитер. Но най-стар измежду гигантите е Алкионей, сътворен, за да съкруши Плутон. Затова можем да го познаем.
Рейна се намръщи.
— Очевидно знаете доста за него.
Нико повдигна края на тогата си.
— Така е… Гигантите са много трудни за убиване. Според старите пророчества могат да бъдат сразени само от богове и герои, борещи се рамо до рамо.
Дакота се изсмя.
— Нима? Богове и герои — в битка заедно, на една страна? Това никога не може да се случи!
— Случвало се е — каза Нико. — В първата война с гигантите боговете извикали героите на помощ и така спечелили. Дали това може, или не може да се случи отново, не зная. Но при Алкионей… заклинанието било различно. Той бил напълно безсмъртен, невъзможен за убиване от герой или бог, или дори едновременно от двамата… докато останел в своята родина, земята, в която бил сътворен. — Нико млъкна, за да могат останалите да възприемат информацията. — И ако сега се е преродил в Аляска…
— Няма да може да бъде убит там — довърши Хейзъл. — Никога. По какъвто и да е начин. Ето защо експедицията от осемдесетте години се е провалила.
И тогава отново всички се развикаха.
— Този подвиг е невъзможен за извършване! — извика един сенатор.
— Обречени сме! — проплака някакъв дух.
— Може ли още малко „Куул-Ейд“? — провикна се Дакота.
— Тишина! — прекъсна ги Рейна. — Сенатори, моля ви да се държите както подобава на римляни. Марс е наредил да извършим този подвиг и ние трябва да вярваме, че това е възможно. Тези трима герои ще трябва да заминат за Аляска, за да освободят Танатос, и ще се върнат преди Пирът на Фортуна. Ако успеят да намерят и изгубения орел, още по-добре. Ние можем само да им помогнем със съвет и да се надяваме, че имат план.
Рейна погледна Пърси.
— Имате план, нали?
Пърси искаше смело да пристъпи напред и да каже: „Не, нямам!“. Това беше истината, но само като погледна към изнервените лица в аудиторията, Пърси разбра, че няма право да им я сервира.
— Преди всичко трябва да си изясня нещо — обърна се той към Нико. — Досега смятах, че Плутон е богът на Мъртвите. Сега обаче ми съобщавате, че има още някой, този тип Танатос. Да не забравяме и Портите на Смъртта от онова пророчество за седмината герои. Какво означава всичко това?
Нико си пое дълбоко въздух.
— Ще се опитам да обясня. Плутон е богът на Отвъдното, но самият бог на Смъртта, онзи, който отговаря за превеждането на душите в Подземния свят и оставането им там, е неговият лейтенант, Танатос. Той е… как да ти кажа. Представи си живота и смъртта като две отделни държави. Всеки би искал да е в Живота, нали? Затова има охранявана граница, която да попречи на мъртвите да се връщат назад без разрешение. Но това е огромна граница с много пукнатини. Плутон ги запушва, но нови се появяват през цялото време. Затова той разчита на Танатос, който е… нещо като граничар.