— Значи Танатос улавя душите — попита Пърси — и ги отвежда в Подземното царство, така ли?
— Точно — каза Нико, — но сега Танатос е пленен.
Франк вдигна ръка.
— Как е възможно да оковеш смъртта?
— Правено е и преди — отговори Нико. — В стари времена човек на име Сизиф измамил Смъртта и го оковал. Друг път Херкулес го надвил в битка.
— А сега този гигант го е пленил — добави Пърси. — Значи, ако освободим Танатос, мъртвите ще си стоят мъртви… — Той погледна към Гуен. — Ъ… не се обиждай.
— Не е толкова просто — каза Нико.
Октавиан погледна нагоре.
— Защо ли това не ме изненадва?
— Имаш предвид Портите на Смъртта, нали? — попита Рейна, без да обръща внимание на Октавиан. — Те се споменават в Пророчеството на седмината, което бе в основата на първата експедиция до Аляска…
— И всички знаем как завърши тя! — изсумтя духът Катон. — Ние, ларите, помним!
Останалите духове замърмориха в знак на съгласие. Нико постави пръст на устните си и внезапно всички лари замлъкнаха. Някои изглеждаха притеснени, сякаш устните им са запечатани.
На Пърси му се искаше да има такава власт над някои живи хора… като Октавиан, например.
— Танатос е само част от проблема — обясни Нико. — Портите на Смъртта са концепция, която дори аз не разбирам напълно. Към отвъдния свят има много пътища — реката Стикс, вратата на Орфей, а също и малки изходи, които от време на време се отварят. Сега, когато Танатос е пленен, всички те ще са много лесни за употреба. Някои дори могат да ни помогнат да си върнем някой приятел като Гуен. Но по-вероятно е облагодетелствани да бъдат злодеите и чудовищата, които винаги търсят начин, за да избягат. Портите на Смъртта обаче принадлежат лично на Танатос, те са нещо като експресна лента между живота и смъртта. Само Танатос знае къде се намират те, а мястото им се променя през вековете. Ако съм разбрал нещата правилно, Портите са били отворени насила. Слугите на Гея вече ги държат под свой контрол…
— Което означава, че Гея преценява кой да се върне от света на мъртвите и кой не — предположи Пърси.
Нико кимна.
— Тя може да избира най-ужасните чудовища и душите на най-големите злодеи. Ако спасим Танатос, той поне ще може да ги хваща и изпраща в отвъдното. Чудовищата ще умират под ударите ни, както беше преди. Ще можем да дишаме. Но ако не си го върнем, враговете ни няма да остават мъртви за дълго. Винаги ще могат да се връщат в света на живите.
— Значи това е все едно да ги хващаме и депортираме — обобщи Пърси, — но те да продължават да пресичат границата.
— Депресиращо, но вярно сравнение — съгласи се Нико.
Франк се почеса по главата.
— Но Танатос знае къде са Портите, нали? Ако го освободим, той ще може да ги завладее отново.
— Не мисля — отговори Нико, — не и сам. Той не може да се мери по сила с Гея. Ще трябва да се събере група от могъщи герои. Най-могъщите.
— Седмина герои ще сбере зовът… — прошепна Рейна. — Пред Портата на Смъртта бди врагът.
Тя погледна към Пърси и за миг той видя колко уплашена е тя. Прикриваше се добре, но Пърси се замисли дали и тя не страда от кошмари с Гея, дали не вижда какво ще стане с лагера, ако неунищожимите чудовища се върнеха.
— Ако с това се започва изпълнението на древното пророчество, не знам какво ще правим. Нямаме ресурсите да изпратим армия към Портите на смъртта и да защитим лагера. Не знам дали ще мога да заделя дори седем героя…
— Едно по едно. — Пърси се постара да звучи уверен в себе си, макар да усещаше как нивото на паника в залата се покачва. — Не знаем кои са седмината и какво точно означава древното пророчество. Но най-напред трябва да освободим Танатос. Марс каза, че само трима души трябва да заминат за Аляска. Нека се съсредоточим върху този подвиг и извършването му преди Пирът на Фортуна. После ще мислим за Портите на Смъртта.
— Да — каза тихо Франк. — И аз мисля, че пътуването до Аляска стига за една седмица.
— Значи имате план, така ли? — попита скептично Октавиан.