Пърси погледна към бъдещите си спътници.
— Ще тръгнем за Аляска колкото се може по-бързо…
— И ще импровизираме по пътя — продължи Хейзъл.
— Много — добави Франк.
Рейна ги погледна. Изглеждаше така, сякаш наум пише оставката си.
— Хубаво — каза тя. — На нас не ни остава нищо друго, освен да гласуваме как можем да помогнем за подвига — с транспорт, пари, магии, оръжия.
— Претор, ако може… — започна Октавиан.
— О, не — промърмори Пърси, — сега ще измисли нещо гадно.
— Лагерът се намира в смъртоносна опасност — каза Октавиан. — Двама богове предупредиха, че след четири дни ни предстои тежка битка. Не бива да пръскаме безотговорно ресурси, особено по проекти, чиито шансове за успех са толкова ниски. — Октавиан погледна към тримата жалостиво, сякаш казваше: „Горките вие“.
— Марс видимо избра най-неочакваните кандидати за този подвиг. Може би, защото загубата им би се отразила най-леко на лагера. Може би Марс мисли в перспектива. Какъвто и да е случаят, той мъдро не изпрати голяма експедиция, нито поиска да финансираме това екстравагантно приключение. Аз мисля, че трябва да пазим ресурсите си за защита на лагера. Тук ще се решат победата и поражението. Ако тези тримата успеят със своя подвиг, страхотно! Но ще трябва да се справят сами.
Тълпата се размърда неспокойно. Франк скочи на крака, но преди да започне битка, Пърси каза:
— Хубаво! Няма проблем. Дайте ни обаче поне транспорт. Гея е богиня на Земята, нали. Значи не трябва да вървим по суша. Ще е бавно и опасно.
Октавиан се засмя.
— Може би искаш да ти купя самолет? — попита той подигравателно.
От идеята обаче на Пърси му се догади.
— Не. Въздушен превоз… и от това няма да излезе нищо хубаво. Но лодка… ще може ли да ни отделите поне една лодка?
Хейзъл простена. Пърси погледна към нея. Тя поклати глава и прошепна:
— Всичко е наред.
— Лодка! — обърна се Октавиан към сенаторите. — Синът на Нептун иска лодка. Е, морските пътешествия никога не са били в стила на римляните, но пък и той не е съвсем римлянин, нали?
— Октавиан! — намеси се Рейна. — Една лодка не е голяма жертва. А това да не им предоставим никаква помощ е толкова…
— Традиционно! — възкликна Октавиан. — Толкова традиционно! Нека да видим дали тези герои са достатъчно могъщи, за да оцелеят, без никой да ги покровителства, като истински римляни!
Залата се разшумя. Очите на сенаторите се стрелкаха между Рейна и Октавиан, наблюдавайки сблъсъка на волите им. Рейна се изпъна в стола си.
— Хубаво — каза нервно тя, — нека гласуваме. Сенатори, предложението е следното: Изпращаме героите да извършат своя подвиг в Аляска, като им осигуряваме достъп до римската флота в Аламеда, без никаква друга помощ. Тримата ще успеят или ще се провалят в резултат на собствените си способности. Всички ли са за?
Всички сенатори вдигнаха ръка.
— Предложението е прието. — Рейна се обърна към Франк: — Центурион, вие и приятелите ви сте свободни. Сенатът има други проблеми за обсъждане. И, Октавиан, ако може за малко…
Пърси бе невероятно щастлив отново да види слънчевата светлина. В онази тъмна зала с всички очи, вторачени в него, усещаше, че светът се е стоварил върху плещите му… Нещо му подсказваше, че е изпитвал това и преди.
Той вдиша дълбоко. Хейзъл вдигна един изимруд от пътя и го постави в джоба си.
— Обречени сме, а?
Франк кимна нещастно.
— Ако някой от вас иска да се откаже, не бих го обвинявал.
— Майтапиш ли се? — попита Хейзъл. — И да стоя на стража до края на седмицата?
Франк се усмихна слабо, след което се обърна към Пърси.
Пърси погледна към форума. „Стой, където си“ — бе казала Анабет в съня му. Но ако не тръгнеше, лагерът щеше да бъде унищожен. Той погледна към хълмовете и си представи как лицето на Гея се хили в сенките.
Не можеш да спечелиш, малко, глупаво геройче — сякаш съскаше тя. — Дали ще тръгнеш, или ще останеш, пак ще ми служиш.
Пърси се закле наум, че след Пирът на Фортуна ще намери Анабет. Но сега трябваше да действа. Не можеше да остави Гея да спечели.
— С теб към — каза той на Франк. — Пък и искам да проверя състоянието на римската флота.
Бяха минали само половината път през форума, когато някой извика:
— Джаксън!
Пърси се обърна и видя как Октавиан тича към тях.
— Какво искаш? — попита го Пърси.