— Вече си решил, че съм твой враг — усмихна се Октавиан. — Това е прибързано, Пърси. Аз съм верен на Рим.
Франк изръмжа.
— Лигав, подъл…
Пърси и Хейзъл трябваше да го удържат.
— Леле, леле — каза Октавиан, — това не е поведението, което се очаква от един нов центурион. Джаксън, последвах ви само защото Рейна поиска да ти предам нещо. Иска да те види в принципията без двамата ти, хм, лакеи тук. Ще те очаква след като заседанието на сената приключи. Ще иска да си побъбри с теб, преди да хукнеш да вършиш подвизи.
— За какво? — попита Пърси.
— Не зная, наистина не зная — ухили се злобно Октавиан. — Последният човек, който покани на такава раздумка, бе Джейсън Грейс. А после никой повече не го видя. Никога. На добър час, Пърси Джаксън! И сбогом!
XV. Пърси
Пърси бе благодарен за това, че Въртоп се е върнал в джоба му. Ако съдеше по изражението на Рейна, щеше да му се наложи да го използва за самоотбрана. Тя влезе в принципията намръщена като облак, а червеното наметало се вееше зад гърба й. Хрътките както винаги бяха в краката й. Пърси седеше на един от преторските столове, който бе придърпал към масата за посетители, а това май не бе съвсем по правилата, затова понечи да стане.
— Стой си — изръмжа Рейна. — И без това тръгвате следобед. Имаме за какво да поговорим.
Тя удари с кинжал по масата толкова силно, че купата с бонбони се разтърси. Аурим и Аргентум заеха местата от лявата и дясната й страна и вторачиха рубинените си очи в Пърси.
— Какво пак съм направил? — попита той. — Ако е за стола…
— Нищо не си направил — намръщи се Рейна. — Просто мразя тези заседания. Когато Октавиан вземе думата…
Пърси кимна.
— Ти си воин. А Октавиан е оратор. Застане ли пред сената, внезапно става опасен.
Тя присви очи.
— По-умен си, отколкото изглеждаш.
— Е, благодаря много. Чух, че Октавиан може да бъде избран за претор. Ако, разбира се, лагерът оцелее дотогава.
— Което ни връща към темата за края на света — отвърна Рейна — и как ти можеш да го предотвратиш. Но преди да оставя съдбата на лагер „Юпитер“ в твои ръце, трябва да уточним някои неща. — Тя седна и постави пръстен на масата — сребърен кръг, върху който бяха изобразени меч и факла като на татуировката, която Рейна имаше.
— Знаеш ли какво е това?
— Знакът на майка ти — отговори Пърси. — Богинята на… ъъъ… Войната, ако не се лъжа.
Опита се да си спомни името й, но не искаше да го каже грешно — като Болоня, например. Или май беше Белана?
— Да, Белона. — Рейна го погледна косо. — Не помниш да си виждал този пръстен и преди, така ли? Не помниш нито мен, нито сестра ми, Хила?
Пърси поклати глава.
— Съжалявам.
— Случи се преди четири години.
— Тъкмо преди да пристигнеш в лагера?
Рейна се намръщи.
— Откъде…
— Имаш четири ивици на татуировката. Четири години.
Рейна погледна към ръката си.
— Разбира се. Но ми изглежда толкова отдавна… Предполагам, че нямаше да си спомниш коя съм, дори да не бе изгубил паметта си. Тогава бях малко момиченце, една от многото служителки в почивна станция. Ти говори със сестра ми, малко преди да унищожиш дома ни заедно с онова момиче, Анабет.
Пърси се опита да си спомни. Наистина. По някаква причина той и Анабет бяха посетили почивна станция на остров и бяха решили да я унищожат. Не можеше да си представи защо. Може би не бяха харесали масажа? Или им бяха направили лош маникюр?
— Нищо не помня — каза той. — И понеже кучетата ти не ме нападат, се надявам да ми повярваш. Казвам истината.
Аурум и Аргентум изръмжаха. Пърси имаше чувството, че си мислят: „Моля те, излъжи, моля те, излъжи…“.
Рейна почука по сребърния си пръстен.
— Мисля, че си искрен — каза тя, — но не всички в лагера са съгласни. Октавиан смята, че си шпионин. Решил е, че Гея те е изпратила, за да откриеш слабостите ни и да ни разсееш. Той вярва в старите легенди за гърците.
— Старите легенди?
Ръката на Рейна се отпусна между кинжала и бонбоните. Пърси се досети, че ако направи рязко движение, тя няма да сграбчи десерта.
— Някои смятат, че гръцките герои още съществуват — каза тя. — Герои, които почитат по-старите аспекти на боговете. Има легенди за битки между гръцки и римски герои в сравнително ново време — като Гражданската война в САЩ, например. Няма доказателства за това, а ларите си мълчат по въпроса. Но Октавиан смята, че гърците още съществуват и заговорничат да ни унищожат, съюзени със силите на Гея. Смята, че ти си един от тях.