Един нормален ден в лагер „Юпитер“… само дето на северния хоризонт облаците се сгъстяваха. Сенките се спускаха по хълмовете и Пърси си представи как лицето на Гея приближава все повече и повече.
„Искам да работим заедно за бъдещето — бе му казала Рейна. — Искам да спася този лагер.“ Гледайки към долината надолу, Пърси я разбра. Макар да бе нов в лагера, той изпита силен порив да защити това място. То бе убежище, в което героите можеха да живеят в безопасност. Той искаше да е част от бъдещето му. Може би не по начина, по който си представяше Рейна, но ако можеше да сподели това място с Анабет…
Слязоха от слона. Боби им пожела лек път, а Ханибал ги прегърна с хобота си. След това слонското такси се обърна обратно към долината.
Пърси въздъхна. Той се обърна към Хейзъл и Франк и се опита да измисли нещо, с което да ги ободри. Преди да успее да направи това обаче, отнякъде долетя познат глас:
— Документите, моля! — В подножието на хълма изникна статуя на Терминус. Мраморното лице на бога бе, както се очакваше, намръщено.
— Хайде де! Идвайте!
— Пак ли ти? — попита Пърси. — Мислех, че охраняваш града.
Терминус изпухтя.
— И аз се радвам да те видя, гений. Обикновено охранявам града, да, но за международни пътувания предлагам допълнителна защита по границите на лагера. Наистина трябваше да сте тук два часа преди заминаването си, да ти кажа, но това е положението. Ела сега да те претърся.
— Но ти нямаш… — Пърси се спря навреме — ъъ, добре — и застана до безръката статуя.
Терминус го претърси старателно… и ментално.
— Очевидно си чист! — реши накрая той. — Имаш ли да декларираш нещо незаконно?
— Да — заяви Пърси, — декларирам, че всичко това е глупаво.
— Ха! Пърси Джаксън, син на Нептун от петата кохорта, под пробацио, свободен си да тръгваш. Хейзъл Левеск, дъщеря на Плутон, свободна. Някаква чужда валута или скъпоценни метали, хм, за деклариране?
— Не — отговори тя.
— Сигурна ли си? — попита Терминус. — Понеже предишния път…
— НЕ!
— Ох, че сме сърдити днес — каза божеството. — Героите пред подвиг винаги бързат… Сега кой ни остана? Да. Франк Занг. Центурион? Браво, Франк. И прическата е екстра за отговорния пост. Много, много добре. Ами свободен си да вървиш, центурион Занг. Имаш ли нужда от някакви насоки?
— Не, мисля, че не.
— Ами тогава върви надолу към БАРТ станцията — все пак каза Терминус. — Смени влака на Дванайсета улица в Оуклънд. Търсите спирка „Фрутвейл“. Оттам може да продължите пеш или да вземете автобуса до Аламеда.
— Хора, вие нямате ли си вълшебен влак или нещо подобно? — попита Пърси.
— Вълшебни влакове? Колко нелепо! — изсмя се Терминус. — А не щеш ли собствена безопасна линия и ВИП ложа? Просто пътувайте внимателно и бъдете нащрек. Полибот идва! Щеше ми се да мога да го ступам с хей тия две ръце, ама…
— Чакай малко. Кой идва? — попита Пърси.
Лицето на Терминус се напрегна, все едно изпъваше несъществуващите си бицепси.
— Както и да е. Бъдете нащрек за него. Предполагам, че може да надуши син на Нептун от километър. А сега тръгвайте. Хайде, хайде. И на добър час!
Невидима сила ги изрита през границата. Когато Пърси се обърна назад, Терминус го нямаше. Всъщност нямаше я цялата долина. По целия хълм Бъркли нямаше и следа от римския лагер.
Пърси се обърна към приятелите си.
— Някаква идея за какво говореше Терминус? Да бъдем нащрек за някакъв политик?
— По-ли-бот — произнесе на срички името Хейзъл. — Никога не съм го чувала.
— Името звучи някак гръцко — каза Франк.
— Това доста скъсява списъка — въздъхна Пърси. — Е, предвид факта, че вероятно всяко чудовище в радиус от осем километра ни е надушило, предлагам да тръгваме.
Отне им два часа да стигнат до пристанището в Аламеда. Пътуването бе лесно, сравнено с последните няколко месеца на Пърси. Не ги нападнаха чудовища. Никой не го погледна така, все едно вижда Маугли.
Франк бе прибрал копието, лъка и колчана си в продълговат сак за ски. Кавалерийският меч на Хейзъл бе увит в спален чувал и прикачен към гърба й. Заедно тримата приличаха на обикновени ученици, тръгнали на екскурзия. Минаха покрай спирка „Рокбридж“, купиха си билети с обикновени пари и се качиха на влака.