Слязоха в Оуклънд. Трябваше да минат през някои крайни квартали, но никой не ги притесни. Всеки път, когато някой от местните хулигани погледнеше очите на Пърси, отстъпваше назад. През последните няколко месеца той бе усъвършенствал вълчия си поглед, който гласеше: „За колкото и опасен да се мислиш, мога да ти счупя главата“. След като бе удушил морски змей с голи ръце и бе прегазил две горгони с полицейска кола, Пърси не се притесняваше от улични хулигани. Всъщност вече почти нищо от света на смъртните не го плашеше.
Късния следобед стигнаха до пристанището в Аламеда. Пърси погледна към залива на Сан Франциско и жадно вдиша соления морски въздух. Веднага се почувства по-добре. Това бе владението на баща му. Каквото и да ги чакаше, той щеше да го победи, ако е в морето.
Дузини лодки бяха закотвени по доковете — от яхти, дълги по петнайсет метра, до малки рибарски лодчици. Той потърси с поглед някакъв магически кораб — може би трирема или нещо с драконова глава като кораба от сънищата му.
— Ъъ… хора, имате ли представа какво търсим?
Хейзъл и Франк поклатиха глави.
— Дори не знаех, че имаме флота. — Хейзъл звучеше недоволна от този факт.
— О… — възкликна Франк и посочи нещо. — Нали не мислите…
В края на пристанището имаше мъничка лодка, много подобна на спасителна. Беше покрита с пурпурен брезентов плат, върху който с избледнели златни букви пишеше SPQR.
Увереността на Пърси рязко спадна.
— Е, не.
Той махна брезента от лодката, справяйки се с морските възли така, все едно се е занимавал с това цял живот. Под мушамата се показа стара гребна лодка без гребла. Беше боядисана в тъмносин цвят, но от многото ръжда и сол бе придобила вида на голяма синина насред морето.
На носа все още се четеше името „Пакс“, изписано със златни букви. Нарисувани очи гледаха тъжно към водата, сякаш лодката се канеше да заспи. На борда имаше две скамейки, малко стоманена вълна, стар хладилник и навито оръфано въже, единият край на което бе вързан за котвата. На дъното на лодката имаше найлонов плик и две празни кутийки от кола, цопнали в няколко сантиметра мътна вода.
— Треперете! — изръмжа Франк. — Пред мощта на римската флота!
— Има някаква грешка — каза Хейзъл. — Това е боклук!
Пърси си представи как Октавиан им се смее, но реши да не се предава. Стара или не, „Пакс“ си оставаше лодка. Той скочи на борда и корпусът изскърца под краката му в отговор на присъствието му. Събра боклука в хладилника и го остави на пристанището. С волята си изтласка мръсната вода от лодката, след което посочи стоманената вълна. Тя полетя към пода и започна да го търка така бързо, че металът се нагря. Когато приключи, лодката бе чиста. Пърси посочи и въжето и то се отвърза от пристанището.
Наистина, нямаше гребла, но това нямаше значение. Пърси бе сигурен, че лодката е готова за път и само очаква заповедите му.
— Ще свърши работа — каза той. — Скачайте.
Хейзъл и Франк изглеждаха малко смаяни, но се качиха на борда. Хейзъл изглеждаше доста нервна. Когато седнаха по местата си, Пърси се съсредоточи и лодката се плъзна по водата, отдалечавайки се от пристанището.
Юнона бе права, знаеш ли — прошепна сънливият глас на Гея в ума на Пърси, стряскайки го толкова силно, че лодката се разклати. — Можеше да избереш нов живот в морето. Така щеше да си в безопасност от мен. Но вече е твърде късно. Избра пътя на болката и страданието. Ти си част от моя план, миличък. Моя малка, сладка пионко.
— Махни се от кораба ми! — изръмжа Пърси.
— Моля? — попита Франк.
Пърси зачака, но гласа на Гея вече го нямаше.
— Нищо — каза той, — нека видим на какво е способна тази лодка.
Насочиха се на север и не след дълго се носеха със скорост от петнайсет морски възела към моста „Голдън гейт“.
XVII. Хейзъл
Хейзъл мразеше лодките.
Морската болест я хващаше много лесно и се разразяваше като морска буря. Разбира се, не бе споменала за това на Пърси. Не искаше да проваля пътуването, но помнеше колко ужасен бе животът й в Аляска, където пътища нямаше. Майка й навсякъде бе ползвала влак или лодка.
Надяваше се, че състоянието й ще се е подобрило след завръщането й от света на мъртвите, но това, очевидно, не бе така. А и тази малка лодчица, „Пакс“, приличаше толкова много на онази, която имаха в Аляска. Носеше й много лоши спомени…