— Тази нощ — изграчи тя. — Последната нощ.
Хейзъл остави греблата. Опита се да прецени дали гарванът я предупреждава, обещава й нещо или я съветва.
— Татко ли те праща? — попита тя.
Гарванът наклони главата си.
— Последната нощ. Тази нощ.
Птицата клъвна кърмата, след което отлетя към острова.
Последната нощ — помисли си Хейзъл. Реши да го приеме като обещание. Каквото и да става, това ще е последната нощ.
Мисълта й даде достатъчно сила, за да продължи да гребе. Лодката се плъзна към брега, а под нея запука тънък слой лед и замръзнала черна тиня.
През последните месеци Хейзъл и майка й бяха прокарали пътека от плажа през гората. Когато слезе от лодката, тя тръгна по нея, внимавайки да не излиза от рамките й. Островът бе пълен с опасности — естествени и магически. Иззад храсталаците долиташе ръмженето на мечки, а покрай дърветата минаваха блестящи бели призраци, които само смътно напомняха на човеци. Хейзъл не знаеше какво представляват, но беше сигурна, че я наблюдават… и се надяват да я докопат.
В центъра на острова две огромни каменни канари оформяха вход към тунел. Хейзъл мина през тях към пещерата, която наричаше Сърцето на Земята.
Това бе единственото топло място, което Хейзъл бе намерила в Аляска. Въздухът миришеше на прясно разровена почва. Сладката влажна топлина я караше да се чувства сънена, но тя се помъчи да остане будна. Смяташе, че ако заспи тук, тялото й ще потъне в пръстта и ще се превърне в хумус.
Пещерата бе голяма колкото църква — като катедралата „Сейнт Луис“ в дома й на „Джаксън Скуеър“. Стените й бяха покрити със светещ разноцветен мъх — червен, зелен, пурпурен. В цялото помещение се усещаше пулсирането на енергия — едно повтарящо се БУМ, БУМ, БУМ, което напомняше на Хейзъл за туптенето на сърце. Това може и да бяха вълните на морето, миещи брега на острова, но Хейзъл не го вярваше.
Мястото бе живо. Земята спеше, но пулсираше със сила. Сънищата й бяха толкова опасни, толкова истински, че Хейзъл усети как губи връзка с реалността.
Гея искаше да погълне личността й така, както бе направила с майка й. Искаше да погълне всеки човек, бог и полубог, който бе дръзнал да стъпва по повърхността й.
Всички вие ми принадлежите — мърмореше Гея като в приспивна песен. — Предайте се. Върнете се в земята.
Не — помисли си Хейзъл. — Аз съм Хейзъл Левеск. Не можеш да ме притежаваш.
Мари Левеск стоеше над ямата. За шест месеца косата й бе побеляла напълно. Беше отслабнала. Ръцете й бяха изкривени от тежката работа. Носеше ботуши за сняг, рибарски панталони и оцапана от работата в ресторанта риза. Никой вече нямаше да я сбърка с кралица.
— Късно е вече — отекна в пещерата немощният глас на майка й.
Хейзъл осъзна с изненада, че това наистина е нейният глас, а не този на Гея.
— Мамо?
Мари се обърна. Очите й бяха отворени. Беше будна и в съзнание. Това трябваше да успокои Хейзъл, но вместо това я изнерви още повече. Гласът никога досега не бе пускал майка й, не и докато бяха на острова.
— Какво направих? — попита възрастната жена безпомощно. — О, Хейзъл, какво ти сторих? — Тя погледна с ужас към нещото в ямата.
Месеци наред бяха идвали тук, четири или пет нощи седмично, както искаше Гласът. Хейзъл бе плакала, припадала от умора, беше се молила… накрая се бе отчаяла.
Гласът, който бе обсебил майка й, беше неумолим: Скъпоценности! Още скъпоценности от земята. Използвай силите си, дете. Донеси ми най-скъпото…
Първоначално опитите й срещаха само присмех. Пукнатините под земята бяха пълни със злато и скъпоценни камъни, които се криеха в мазен слой от нефт, подобно на драконово съкровище, потопено в катран. Но после се появи каменната спирала, която започна да расте като плода на чудовищно лале. Тя излизаше от земята постепенно, нощ след нощ. Хейзъл трудно преценяваше напредъка й. Често прекарваше концентрирана цялата нощ, без да види никаква разлика.
И все пак спиралата растеше.
Сега Хейзъл успя да види какво е направила. Нещото бе високо колкото двуетажна сграда и се издигаше като демоничен каменен филиз от нефтеното мочурище. В него имаше някакъв зародиш, който блестеше и излъчваше ужасяваща горещина. Хейзъл не можеше да го види ясно, но разбра какво става. Оформяше се тяло от злато и сребро с петролна кръв и студен непробиваем диамант за сърце.