Накрая гигантът сякаш осъзна, че подчинените му напразно рушат качествено въоръжение.
— Спрете! — изрева той.
С известни затруднения, ругатни и малко бой той успя да внесе ред сред войниците си. Когато те най-сетне притихнаха, той приближи защитения от дъгата магазин и обиколи внимателно осветените му граници.
— Богиньо! — извика той. — Излез и се предай!
От магазина не дойде отговор. Дъгата продължи да блести.
Гигантът надигна мрежата и тризъбеца си.
— Аз съм Полибот. Коленичи и ще получиш бърза смърт!
Очевидно никой в магазина не бе особено впечатлен. Накрая от прозореца изпадна малък тъмен предмет, който се търкулна в краката на гиганта.
— Граната! — извика Полибот и закри лицето си с ръце. Войниците му залегнаха.
Предметът обаче не избухна. Полибот се принуди да се наведе внимателно и да го вдигне, след което гневно изрева.
— Пастичка! Как смееш да ми даваш суха пастичка!
Той метна сладкишчето обратно към магазина и то изчезна при досега си със светлината.
Чудовищата се изправиха на крака. Някои дори промърмориха.
— Сухи пастички? Къде са?
— Да нападнем — заяви жената циклоп, — гладна съм! И момчетата ми са гладни!
— Не! — извика Полибот. — И без това закъсняваме. Алкионей иска да стигнем в лагера до четири дни. А вие, циклопите, ужасно се туткате! Нямаме време да се разправяме с низши богини!
Последният коментар очевидно бе предназначен за обитателя на магазина, но отговор отново не последва.
Жената циклоп изръмжа.
— Лагера, да! Отмъщение! Оранжевите и червените тениски унищожиха дома ми! Сега Мама Гаскет ще унищожи техния! Чувате ли? Лио, Джейсън, Пайпър! Идвам да ви унищожа!
Другите циклопи заръмжаха одобрително. Останалите чудовища се присъединиха към тях.
Хейзъл настръхна и се обърна към приятелите си.
— Джейсън — прошепна тя, — срещали са Джейсън. Той още е жив!
Франк кимна.
— Другите имена говорят ли ти нещо?
Хейзъл поклати глава. Не знаеше в лагера да има някой на име Лио. Или Пайпър. А Пърси изглеждаше все така зле. Дори имената да означаваха нещо за него, не го показа.
Хейзъл се сети и за още нещо, споменато от циклопите. Оранжеви и червени тениски. Червените очевидно бяха на лагер „Юпитер“. Но оранжевите…
Пърси се бе появил с разкъсана оранжева тениска.
Това едва ли бе съвпадение.
Под тях армията отново тръгна на юг, когато гигантът Полибот застана на една страна и започна да души въздуха.
— Морския бог — прошепна той и за ужас на Хейзъл се обърна към тях, — надушвам го.
Пърси трепереше. Хейзъл постави ръка на рамото му и се опита да го притисне към скалата.
Жената циклоп кресна.
— Разбира се, че го надушваш! Морето е натам!
— Не е това — настоя Полибот. — Роден съм, за да убия Нептун. Чувствам… — Той се намръщи и поклати глава. Още няколко змии паднаха на земята.
— Ще вървим или ще душим въздуха? — скастри го Мама Гаскет. — Не получих дори една суха паста, значи и ти няма да получиш морски бог!
Полибот изръмжа:
— Хубаво. Ходом! Марш!
Погледна за последно към скрития от дъгата магазин, сетне бръкна с пръсти в косата си и извади три змии, по-големи от останалите и с бели петна около врата.
— Имам малко подаръче за теб, богиньо! Моето име, Полибот, означава „много за хранене“. Затова ти оставям три гладни гърла. Интересно дали ще имаш много клиенти с такива домашни любимци отпред.
Той се изсмя грозно и метна змиите във високите треви на хълма.
Сетне се насочи на юг, а драконовите му крака разтърсиха земята. Постепенно армията чудовища се скри зад хълмовете и потъна в мрака на нощта.
Щом се махнаха, дъгата изчезна.
Хейзъл, Франк и Пърси останаха сами в тъмнината, втренчени в магазина.
— Тези бяха различни — промърмори Франк по адрес на змиите.
Пърси започна да трепери силно. Хейзъл разбра, че той има нужда от помощ или почивка, или от нещо подобно. Армията бе събудила някакъв спомен в ума му и той бе изпаднал в шок. Трябваше да го върнат в лодката.
Но между тях и плажа имаше огромно поле, обрасло в трева. Хейзъл се опасяваше, че карпоите може да се върнат. Идеята тримата да си проправят път към лодката в три през нощта никак не й се харесваше.