Освен това не можеше да се отърве от ужасяващото чувство, че ако не бе призовала шистата, сега щеше да е в плен на гиганта.
— Да идем до магазина — предложи тя, — ако вътре има богиня, тя може да ни помогне.
— Хълмът е охраняван от някакви змии — напомни й Франк, — а и горящата дъга може да се върне.
И двамата погледнаха към Пърси, който трепереше така, сякаш бе изпаднал в хипотермия.
— Трябва да опитаме — каза Хейзъл.
— Е… — кимна Франк мрачно, — една богиня, която дава суха паста на гигант, едва ли е толкова лоша. Да вървим.
XXI. Франк
Франк мразеше сухите пасти, змиите и живота си. Не непременно в този ред.
Докато се изкачваше с мъка по хълма, съжали, че не може да припада като Хейзъл. Щеше му се да изпадне в някакъв транс и да потъне в друго време, в което не върши безумни подвизи, а баща му не е божествен военен егоцентрик.
Копието и лъкът го удряха по гърба. Той мразеше копието. В мига, в който го взе, се закле наум да не го използва. „Мъжкарско оръжие.“ Марс бе толкова тъп, че бе цяло чудо, че не се е вдлъбнал!
Може би имаше някаква грешка. Нямаше ли ДНК-тест за децата на боговете? Може би в божественото родилно отделение бяха подменили Франк с някое от набитите гаменчета, които бяха деца на Марс. Нямаше начин майка му да се бе замесила с този божествен простак.
„Влюбил се е в майка ти, понеже тя беше истински воин — възрази гласът на баба, а после добави: — Носим древна кръв. На принцове и на герои.“
Франк прогони тази мисъл от главата си. Той не беше нито принц, нито герой. Беше дете с лактозна нетърпимост, което не можа да защити приятелката си от няколко зърнени закуски.
Почувства новите медали студени върху гърдите си — значката на центуриона, Крепостната корона. Трябваше да се гордее с тях, но чувстваше, че ги е получил само защото баща му се бе развикал на Рейна.
Франк нямаше идея защо приятелите му продължават да го подкрепят. Беше ясно, че Пърси ненавижда Марс. Франк не го обвиняваше.
Хейзъл продължаваше да го поглежда крадешком, все едно се опасяваше, че всеки момент ще се превърне в мускулест урод.
Франк погледна към тялото си и въздъхна. Поправка. В още по-мускулест урод. Ако Аляска наистина бе страна отвъд боговете, Франк възнамеряваше да остане там. Не бе сигурен, че има за какво да се връща.
„Стига се вайка — би казала баба му. — Мъжете от рода Занг не се вайкат.“
И щеше да е права. Франк имаше работа. Трябваше да извърши невъзможен подвиг, което на този етап бе и достигането на проклетия магазин жив.
Докато приближаваха, Франк се притесни, че дъгата отново може да грейне и да ги изпепели, но сградата остана притъмняла.
Змиите, които Полибот бе пуснал, бяха изчезнали.
Тримата бяха на двайсетина метра от верандата, когато нещо изсъска в тревата зад тях.
— Вървете! — извика Франк.
Пърси се спъна. Докато Хейзъл му помагаше да се изправи, Франк се обърна и пусна напосоки една стрела. Смяташе, че е изтеглил избухваща, но се оказа само сигнална. Тя профуча из тревата, грейна в оранжев огън и засвири пронизително: ФИУУУУУ.
Поне освети чудовището. Свита в тревата стоеше бледа змия, къса и дебела като ръката на Франк. Главата й бе опасана от грива бодли. Тя се наклони, за да погледне стрелата, сякаш се чудеше: „Какво, в името на Гея и Полибот, е това?“.
След това фокусира Франк с грамадните си жълти очи и се плъзна към него като червей, сгъвайки се в средата. Тревата се съсухряше и изгаряше навсякъде, откъдето тя минеше.
Франк чу как приятелите му се изкачват по стълбите към магазина. Но не посмя да се обърне и да побегне. Остана загледан в змията. Тя изсъска и от устата й блъвна огън.
— Добро страшно влечуго — заговори й успокояващо Франк, припомнил си внезапно дървото в джоба си, — отровно и огнедишащо.
— Франк! — извика Хейзъл зад него. — Хайде!
Змията се метна към него. Профуча във въздуха така бързо, че той нямаше време да извади стрела. Франк замахна с лъка си и я блъсна към хълма. Чудовището изчезна от поглед, надавайки странни и нелепи звуци. Хсссиииии!
Почувства се горд от себе си, докато не видя лъка, който димеше от мястото, където се бе ударил в змията. Премигна невярващо, когато дървото се разпадна на шепа пепел.
След това чу гневно съскане, а после още хрипове, идващи от по-надолу.