— Здравейте! — каза тя и се наведе над гишето, върху което имаше десетки малки статуетки: китайски котки, медитиращ Буда, статуетки на Свети Франсис с огромни глави, птички с шапки…
— Ето ви и вас! Аз съм Ирида!
Очите на Хейзъл се разшириха.
— Богинята на Дъгата?
— Това ми е работата, да — сбърчи лице Ирида. — Но аз не се изчерпвам с корпоративните си задължения. В свободното си време се занимавам с това! — Тя гордо показа магазина си. — Продавам полезни биохрани и промотирам здравословния начин на живот.
Франк я погледна.
— Но вие дадохте на гиганта суха паста.
Ирида го погледна ужасено.
— Не е суха паста! — Тя бръкна в долапа и извади няколко сладкишчета, които изглеждаха досущ като сухи пасти. — В тях няма захари, глутен, соя и консерванти, направени са от водорасли и са обогатени с витамини и козе мляко!
— Напълно естествени — додаде Стрижка.
— В такъв случай се извинявам. — На Франк внезапно му прилоша като на Пърси.
Ирида се усмихна.
— Опитай едно, Франк. Ти не ядеш мляко, нали?
— Но как разбра…?
— Знам ги аз тези работи. Като вестоносец на боговете подочувам това-онова. Все пак водя цялата кореспонденция на Олимп и отвъд. — Тя върна кексчетата в ъгъла. — Пък и тези чудовища имаха нужда от здравословна храна. Ядат само пакетирани храни и герои. Толкова вредно! Не можех да ги оставя да нахлуят в магазина и да нарушат моя фън шуй.
Пърси се облегна на ъгъла. Изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да повърне върху божествения фън шуй на Ирида.
— Чудовищата вървят на юг — простена той. — Ще унищожат лагера ни. Можеш ли да ги спреш?
— Аз вярвам в принципа на ненасилието — заяви Ирида. — Мога да се защитя, но няма да участвам в поредната Олимпийска агресия. Не, благодаря! В момента чета за будизма и таоизма, но още не съм избрала в кое да вярвам.
— Но… — Хейзъл изглеждаше смаяна. — Не си ли гръцка богиня?
Ирида скръсти ръце.
— Не ме класифицирай, момиче! Миналото ми не определя коя съм в настоящето!
— Добре — съгласи се бързо Хейзъл. — Ще можеш ли обаче да помогнеш на приятеля ни! Мисля, че е болен.
Пърси тръгна към богинята и в един ужасен момент Франк се уплаши, че ще си поиска суха паста.
— Съобщение по Ирида — каза той. — Може ли да пусна едно?
Франк не бе сигурен, че е чул добре.
— Да пуснеш съобщение?
— Това… — Пърси млъкна за момент. Трябваше да преглътне. — Възможно ли е?
Ирида го погледна внимателно.
— Интересно. Ти си от лагер „Юпитер“ и все пак… Оф, да. Юнона и нейните номерца.
— Какво? — обади се Хейзъл.
Ирида погледна към своята помощница Стрижка. Двете, изглежда, проведоха мислен разговор. След това богинята взе една стъкленица от гишето и пръсна някакво вещество с аромат на мед в лицето на Пърси.
— Това ще успокои чакрите ти. А що се отнася до съобщенията, това е много древна форма на общуване. Гърците я използваха, римляните — не. Те все разчитаха на пътищата си, на онези техни гигантски орли и на какво ли още не. Но да, предполагам, че може да опитаме, нали, Стрижке?
— Разбира се, шефке!
Ирида намигна на Франк.
— Не казвай на другите богове, но напоследък Стрижка се грижи за съобщенията. Тя си върши добре работата, а аз нямам време за такива неща. Нарушават моята ва!
— Вашата ва? — попита Франк.
— Мхм. Стрижке, я отведи Пърси и Хейзъл отзад. Дай им да хапнат нещо, докато уреждаш работите по съобщението. А Пърси… горкият! Заболяване на паметта. Едва ли срещата със стария Полибот му е повлияла добре точно в този момент, като се има предвид, че е син на Пос… на Нептун, де. Но чаша зелен чай с домашен мед и лековито брашно ще го оправи напълно.
Хейзъл се намръщи.
— А Франк?
Ирида се обърна към него и килна глава въпросително. Точно като майка му. Все едно Франк бе най-голямата въпросителна в стаята.
— Не бери грижа — каза тя. — С него просто трябва да си побъбрим.
XXII. Франк
Франк предпочиташе да е с приятелите си, въпреки опасността от здравословния зелен чай. Ирида обаче го хвана за ръката и го отведе до маса за кафе на остъклена тераса. Франк остави копието си на пода и седна срещу богинята.