Навън, в мрака, змиевидните изчадия неуморно обикаляха хълма, бълвайки огън и тровейки тревата.
— Франк, знам как се чувстваш — каза му Ирида. — Предполагам, че обгореното дърво в джоба ти става все по-тежко с всеки изминал ден.
Дъхът на Франк спря и ръката му инстинктивно се дръпна към палтото.
— Откъде…
— Казах ти. Зная това-онова. Все пак векове наред бях личният вестоносец на Юнона. Знам защо те помилва.
— Помилвала ме е? — Франк извади дървото и го разви от плата. Колкото и злокобно да бе копието на Марс, това дърво бе по-лошо. И, както бе казала Ирида, сякаш ставаше все по-тежко и по-тежко.
— Юнона те спаси, защото иска да изпълниш ролята си в плана й — каза богинята. — Ако не се бе появила в онзи ден и не бе предупредила майка ти за дървото, щеше да умреш. Роден си с прекалено много дарби. Такава сила изгаря живота на смъртния.
— Прекалено много дарби? — Франк почувства как ушите му поаленяват от гняв. — Аз нямам никакви дарби!
— Това не е вярно, Франк. — Ирида махна с ръка пред себе си, все едно чистеше стъкло. Появи се миниатюрна дъга. — Помисли си само.
В дъгата се появи образ. Франк се видя четиригодишен да тича в двора на баба си. Майка му се бе навела от прозорец на тавана, високо горе, махаше му и му викаше. Опитваше се да привлече вниманието му. Франк не трябваше да е в задния двор, не и самичък. Не знаеше какво прави майка му на тавана, но тя му бе казала да стои край къщата, да не се отдалечава. И Франк, разбира се, направи точно обратното. Той викаше щастливо, докато тичаше към близката гора. Където се изправи лице в лице с огромна мечка гризли.
Този спомен бе много смътен. Докато не го видя в дъгата, Франк не бе сигурен дали не е бил сън. Но сега разбра колко странно е било цялото преживяване. Мечката погледна малкото момче и бе трудно да се прецени кой е по-изненадан.
Тогава се появи майка му. Нямаше начин да е слязла от тавана толкова бързо, но беше там. Застана между мечката и сина си и му каза да тича към къщата. Този път Франк се подчини. После, когато се обърна назад, видя майка му да си идва от гората. Мечката я нямаше. Франк попита какво е станало, а майка му се усмихна и каза: „Баба Меца просто искаше някой да й покаже пътя“.
Сцената в дъгата се промени. Франк се видя на шест годинки, свит в скута на майка си, макар вече да бе твърде голям за това. Дългата й черна коса не бе прибрана назад. Беше го прегърнала. Носеше очилата на носа си (Франк толкова обичаше да й ги взима), а сивият й пуловер ухаеше на джинджифил. Разказваше му приказки за герои, които според нея били техни роднини. Като Шу Фу, който търсел еликсира на живота. Образът в дъгата нямаше звук, но Франк помнеше думите на майка си: „Той бе твоят пра-пра-пра-пра…“ — И тя гъделичкаше Франк, повтаряйки сричката „пра“, докато той не избухнеше в смях.
Тя му разказа и за Сун Гуо, известен още и като Сенека Гракх — човека, победил дванайсет римски и шестнайсет китайски дракона в западните пустини на Китай. „Той бил най-силният дракон от всички — бе казала майка му. — Затова успял да ги победи!“
Франк не я бе разбрал, но историята му се беше видяла страхотна.
Този път тя го погъделичка с толкова много „пра“, че Франк се претърколи на пода, за да избяга. „А най-старият ти предтеча, за който знаем, бил принц на Пилос! И Херкулес се борил с него веднъж. Било голяма битка!“ — каза майка му.
— Нашият спечелил ли? — попита Франк.
Майка му се засмя, но в смеха й имаше горчивина.
— Не, нашият предтеча загубил. Но победата на Херкулес не била лесна. Представи си да се бориш с ято пчели. Толкова трудно било. Дори Херкулес се затруднил!
Франк не бе разбрал коментара — нито тогава, нито сега. Нима предтечата му бил пчелар?
Франк отдавна не си бе спомнял за тези приказки, но сега те се върнаха в ума му ясни като лицето на майка му. Болеше го да я види отново. Искаше да се върне назад във времето, отново да е мъничък и да се свие в скута й.
В образа на дъгата малкият Франк попита откъде все пак е семейството му, щом толкова много герои са му роднини. Дали бяха от Пилос или Рим, от Китай или Канада?
Майка му се усмихна, килвайки глава, сякаш се бе замислила.
„Ли-Жиен — каза накрая тя. — Семейството ни е от много места, но домът ни е в Ли-Жиен. Помни, Франк, твоят дар е специален. Ти можеш да бъдеш всичко.“
Мъглата изчезна, оставяйки Франк насаме с Ирида.
— Не разбирам — промълви с пресипнал глас той.