— Майка ти го обясни — каза Ирида. — Ти можеш да бъдеш всичко.
Това звучеше като някое от тъпо мото — от онези, които родителите казват на децата си, за да им повдигнат самочувствието. Като нещо, което Ирида можеше да напише на някоя от блузите си, редом до надписи като „Богинята живее!“ или „Другата ми кола е летящо килимче!“.
Но начинът, по който го каза Ирида, звучеше като предизвикателство.
Франк притисна ръка до джоба на панталона си, където държеше посмъртния медал на майка си. Среброто бе студено като лед.
— Не мога да бъда нищо — настоя Франк. — Нямам никакви умения.
— А какво си опитвал? — попита Ирида. — Искаше да си стрелец. Справи се добре с това. А дори не си задълбал под повърхността. Твоите приятели, Хейзъл и Пърси, са разпънати между два свята — гръцкия и римския, миналото и настоящето. Но това важи за теб дори повече. Семейството ти е древно — кръвта на Пилос тече във вените ти от страна на майка ти, а баща ти е Марс. Неслучайно Юнона иска да си един от седемте герои. Неслучайно те е избрала, за да се изправиш срещу гигантите на Гея. Но помисли и ти какво искаш.
— Нямам никакъв избор — каза Франк. — Аз съм син на тъпия бог на Войната. Трябва да извърша подвига и…
— „Трябва“ — прекъсна го Ирида, — а не „искам“. И аз някога мислех така. А после ми писна да бъда нечия слугиня. Да нося вино на Юпитер. Да разнасям писмата на Юнона. Да предавам съобщения за всеки глупак със златна драхма в джоба.
— Златна какво…
— Няма значение. Научих се да не ми пука. Отворих си магазинчето и сега съм като нова. И ти можеш да се научиш да си като мен. Може би не може да се изплъзнеш от съдбата си и някой ден това дърво ще изгори. Виждам как го държиш, когато това се случва…
— Благодаря — отговори Франк.
— Но това прави живота ти само още по-ценен! Не бива да правиш това, което очакват родителите ти или баба ти! Не бива да следваш сляпо заповедите на бога на Войната или пък на Юнона! Бъди себе си, Франк! Намери своя път!
Франк се замисли върху това. Звучеше яко — да зареже боговете, съдбата си, баща си. И без това не искаше да е негов син. Той бе бог на Войната, а майка му бе умряла по време на война. Беше изгубил всичко заради войната, а Марс очевидно не знаеше истината за него.
Че Франк не иска да бъде герой.
— Защо ми казваш всичко това? — попита той. — Искаш да изоставя подвига, да позволя лагер „Юпитер“ да бъде унищожен? Приятелите ми разчитат на мен.
Ирида разпери ръце:
— Не мога да ти кажа какво да правиш, Франк. Но каквото и да сториш, направи го, защото ти го искаш, а не защото така са ти наредили. Знаеш ли докъде ме доведе послушанието? Пет хиляди години слугувах на всички. Така и не открих коя съм всъщност. Кое е свещеното ми животно? Никой не си направи труда да ми посвети такова. Къде са храмовете ми? Никога не ги построиха. Хубаво, тогава. Намерих си убежище тук, в магазина. Можеш да останеш с мен, ако искаш. Да предлагаш алтернативен, здравословен начин на живот.
— Как така, сега ли?
— Идеята е, че имаш избор. Ако продължиш напред… какво ще стане, когато освободиш Танатос? Какво добро ще донесе това на семейството, на приятелите ти?
Франк си спомни какво бе рекла баба му — че скоро ще срещне Смъртта. Тя го дразнеше понякога, но все пак бе единственият му жив роднина, единственият човек, който още го обичаше. Ако Танатос останеше окован, Франк можеше и да не я загуби.
Ами Хейзъл? Тя някакси бе избягала от отвъдното. Ако Смъртта я отведеше отново, Франк нямаше да го понесе.
А и той самият си имаше проблем — според Ирида е трябвало да умре още като бебе. Едно обгорено дръвче бе единственото, което го делеше от Смъртта. Дали Танатос нямаше да отведе и него?
Франк се опита да си представи работата при Ирида. Как носи рекламна фланелка на магазина и продава кристали и муски на пътуващи герои и здравословни сладкиши на преминаващи чудовища. А в същото време армия безсмъртни избива обитателите на лагер „Юпитер“.
„Можеш да бъдеш всичко“ — бе казала майка му. Но не е така — помисли си той. — Не мога да бъда егоист.
— Трябва да продължа — каза той, — такава ми е работата.
Ирида въздъхна.
— Очаквах този отговор, но бях длъжна да опитам. Задачата ти… не бих я пожелала на никой — особено на добро момче като теб. Но ако трябва да вървиш, поне мога да те посъветвам нещо. Ще имаш нужда от помощ, за да откриеш Танатос.