— Знаеш ли къде го държат гигантите?
Ирида се загледа замислено към камбанките на тавана.
— Не… Аляска е земя отвъд божествената сфера на контрол. Местонахождението му е скрито от мен. Но има един човек, който знае. Потърсете Финий Пророка. Той е сляп, но вижда миналото, настоящето и бъдещето. Знае много. Може да ви каже къде държат Танатос.
— Финий… — повтори Франк. — Нямаше ли някакъв мит за него?
Ирида кимна с нежелание.
— В стари времена той извършил ужасни престъпления. Използвал дарбата си, за да причинява зло. Юпитер изпратил харпии да го тормозят, но аргонавтите, сред които бил твоят предшественик…
— Принцът на Пилос?
Ирида се поколеба.
— Да, Франк. Макар че дара му, историята за него… ще трябва да ги откриеш сам. Достатъчно е да ти кажа, че аргонавтите прогонили харпиите в замяна на помощта на Финий. Това се случило преди хилядолетия, но знам, че днес Финий отново крачи по земята. Ще го откриеш в Портланд, щата Орегон, по пътя на север. Обещай ми обаче нещо. Ако харпиите още са по петите му, не ги убивай, независимо какво ви обещава Финий. Спечелете по друг начин помощта му. Харпиите не са зли. Те са мои сестри.
— Твои сестри?
— Да, зная. Не изглеждам толкова стара, за да съм им сестра, но е вярно. И Франк… има още един проблем. Ако си твърдо решил да напуснеш, ще трябва да унищожиш базилиските отвън.
— Имаш предвид змиите?
— Да — отговори Ирида, — базилиск означава „малка корона“. Това е сладко име за нещо, което не е никак сладко. Бих предпочела да не ги убивам. Все пак са живи същества. Но няма да можеш да напуснеш, докато те не се махнат. А ако приятелите ти се изправят срещу тях… Е, предвиждам, че ще се случат ужасни неща. Само ти можеш да унищожиш тези чудовища.
— Но как?
Тя сведе поглед към пода. Франк осъзна, че гледа копието му.
— Ще ми се да имаше друг начин — каза тя. — Да имаше няколко невестулки, например. Те са смъртоносни за базилиските.
— Нямам невестулки — призна Франк.
— Използвай тогава подаръка, който получи от баща си. Сигурен ли си обаче, че не искаш да останеш с мен? Имам чудесно обезмаслено мляко.
Франк се изправи.
— Как да използвам копието?
— Сам ще трябва да откриеш това. Аз не подкрепям насилието. Но докато се бориш с изчадията, ще навестя приятелите ти. Надявам се Стрижка да е намерила правилните билки. Последния път бе объркала нещата и… едва ли героите биха искали да се превърнат в теменужки.
Богинята се изправи. Очилата й пробляснаха и Франк видя собственото си отражение в лещите. Изглеждаше сериозен и мрачен. По нищо не приличаше на малкото момче, което бе видял в образите на дъгата.
— И един последен съвет, Франк — каза му тя, — предречено е да умреш, докато държиш това парче дърво. Но може би, ако не го носиш лично, ако имаш доверие на някого, ще е по-добре да му го дадеш.
Пръстите на Франк се свиха около дървото.
— Това предложение ли е?
Ирида се засмя меко.
— Ох, миличък, не. Ще го изгубя в колекцията си. Ще го объркам с кристалите си или по погрешка ще го продам на клиент. Имах предвид да го дадеш на някой приятел. Някой, близък до сърцето ти.
Хейзъл — помисли си веднага Франк. Не съществуваше човек, на който да има по-голямо доверие. Но как можеше да й признае тайната си? Ако разкриеше колко слаб е всъщност, че целият му живот зависи от едно изгоряло дръвче… Хейзъл никога нямаше да го възприеме като герой. Той никога нямаше да е нейният рицар.
А и как можеше да очаква някой да носи това бреме вместо него?
Той отново уви дървото в парчето плат и го прибра в джоба си.
— Благодаря… благодаря ти, Ирида.
Тя стисна ръката му.
— Не губи надежда, Франк. Дъгите винаги са били символ на надеждата.
Тя го изпрати до изхода на магазина, а после го остави сам.
— Надежда — изръмжа Франк. — Бих предпочел няколко невестулки.
После вдигна копието на баща си и излезе навън.
При базилиските.
XXIII. Франк
Лъкът му липсваше.
Щеше му се да застане на верандата и да простреля змиите от разстояние. Няколко добре премерени избухващи стрели и няколко кратера по хълма щяха да разрешат проблема.
За съжаление на Франк обаче колчанът със стрели не му вършеше никаква работа, когато нямаше с какво да ги изстреля. Освен това нямаше идея къде точно са базилиските. Те спряха да бълват огън веднага щом той излезе навън.