Марс му бе казал, че копието ще му помогне, докато се научи да използва дарбата, която има по майчина линия.
Значи трябваше да се научи бързо.
— Благодаря много, татко — изсумтя той.
— Какво? — попита Хейзъл. — Франк, добре ли си?
— После ще ви обясня — каза той. — Сега ще ви кажа само че в Портланд има един слепец, когото трябва да видим.
XXV. Пърси
Пърси се чувстваше като най-некадърния герой в историята на целия героизъм. И сякаш това не бе достатъчно, беше получил чантичка.
Напуснали бяха бързо магазина на Ирида и богинята едва ли му я бе дала, за да го обиди. Беше я натъпкала с богати на витамини пасти, сушени плодове, тофу с вкус на говеждо и няколко кристалчета за късмет. И след това я бе връчила тържествено на Пърси с думите: „Заповядай, ще ти потрябва“.
Чантичката — грешка — мъжката аксесоарна чанта, която подозрително напомняше на дамска такава, бе боядисана в цветовете на дъгата. Върху нея бяха пришити символ на мира и дървена броеница. Имаше, разбира се, и надпис ПРЕГЪРНИ ЦЕЛИЯ СВЯТ. На Пърси му се щеше там да пише „Ходи се гръмни“. И без това възприемаше кесията като удачен коментар за своята невероятна безполезност. Докато плаваха на север, той я остави колкото се може по-далеч от себе си, но лодката беше малка.
Не можеше да повярва, че бе рухнал точно когато приятелите му се нуждаеха от него. Първо, бе постъпил като кръгъл глупак, оставяйки ги сами, докато тичаше към лодката, и Хейзъл бе отвлечена. След това, когато армията, маршируваща на юг, се бе появила, беше получил нещо като нервна криза.
Беше изключително унизително, но не можа да направи нищо по въпроса. Злите кентаври и циклопи му се сториха толкова изкривени, че главата му щеше да се пръсне. А гигантът Полибот… този гигант го бе накарал да изпита обратното на онова, което чувстваше в океана. Пърси бе усетил как жизнените му сили го напускат и остава немощен и трескав, като че ли се разлага отвътре.
Лековитият чай на Ирида бе помогнал на тялото му, но ума си все още чувстваше като рана. Чувал бе истории за хора с ампутирани крайници, които получават призрачни болки от липсващите си ръце и крака. Така чувстваше и ума си — все едно липсващите му спомени го боляха.
Но най-лошото бе, че колкото по на север отиваха, толкова повече избледняваха тези спомени. Беше се почувствал по-добре в лагер „Юпитер“, беше си спомнил някои имена, лица. Но сега дори лицето на Анабет изглеждаше замъглено. В магазина на дъгата, когато бе опитал да пусне съобщение по Ирида, Стрижка просто бе поклатила тъжно глава: „Все едно звъниш на някого, но не помниш номера. Или някой блокира линията. Съжалявам, миличък. Не мога да те свържа.“
Беше изплашен. Струваше му се, че докато стигнат Аляска, ще е забравил напълно лицето на Анабет. А някоя сутрин щеше да се събуди, без да помни дори името й.
И все пак трябваше да се съсредоточи върху подвига, който им предстоеше. Видът на вражеската армия му бе показал с какво си имат работа. Вече бе сутринта на двайсет и първи юни. Трябваше да стигнат Аляска, да освободят Танатос, да разберат къде са символите на легиона и да се върнат в лагер „Юпитер“. И всичко това до вечерта на двайсет и четвърти юни. За четири дни.
А на вражеската армия й оставаха само неколкостотин километра път.
Пърси насочваше лодката по силните течения край брега на Северна Калифорния. Вятърът бе студен, но приятен. Успокояваше го, сякаш издухваше някои от тревожните мисли от главата му. Съсредоточи волята си в това лодката да се движи възможно най-бързо. От време на време тя проскърцваше, докато плаваше на север.
В същото време Хейзъл и Франк си разказваха взаимно преживяванията в магазина на Ирида. Франк разкри следващата им цел — слепият пророк Финий от Портланд, и им разкри, че старецът можел да им разкрие къде се намира Танатос. Франк не пожела да им каже как е убил базилиските, но Пърси имаше чувството, че счупеният връх на копието му има нещо общо с това. Каквото и да бе станало, Франк звучеше по-уплашен от копието, отколкото от базилиските.
Когато приключи, Хейзъл им разказа какво са правили при Стрижка.
— Значи тия съобщения работят? — попита Франк.
Хейзъл погледна Пърси със съчувствие и не спомена за неуспешния опит за свързване с Анабет.
— Успях да открия Рейна — каза тя. — Предполага се, че трябва да хвърлиш монета в дъгата и да кажеш нещо от типа на: „О, Ирида, богиньо на Дъгата, приеми моето съобщение“. Само че Стрижка го промени. Тя ми даде нейния… как се казва, личен номер. И просто трябваше да кажа: „Стрижке, направи ми услуга. Покажи ми Рейна в лагер Юпитер“. Звучеше ми глупаво, но подейства. Образът на Рейна се появи в дъгата като на видеоконференция. Беше в банята и си изкара акъла.