Не беше като Финий.
— Ще му видим сметката — обеща Пърси, — но той няма нищо общо с теб, Хейзъл. Пет пари не давам за приказките му.
— Не знаеш цялата истина, Пърси — поклати глава тя. — Наистина заслужавам да бъда в Полята на Мъченията. Аз съм толкова лоша…
— Не, не си! — стисна юмруци Франк и се огледа за някой, който може да му възрази. Враг, когото да набие заради Хейзъл.
— Тя е добър човек! — извика той. Няколко харпии изпищяха от дърветата, но никой друг не им обърна внимание.
Хейзъл погледна към Франк. Сетне колебливо се протегна, сякаш искаше да стисне ръката му, но се боеше, че той ще изчезне.
— Франк… — заекна тя. — Аз… не…
Но Франк бе потънал в собствените си мисли. Той свали копието от гърба си и го стисна макар и с нежелание.
— Мога да го сплаша — предложи той, — сериозно да го сплаша.
— Спокойно, Франк — отвърна Пърси. — Нека това остане резервен вариант. Не мисля, че Финий може да бъде сплашен така, че да ни съдейства. А и ти, ако не се лъжа, имаш само още два заряда, нали?
Франк се намръщи към драконовия зъб, който бе порастнал наново само за една нощ.
— Да. Предполагам…
Пърси не бе сигурен какво бе имал предвид старият пророк, когато бе разказал за семейната история на Франк. За това как прапрадядо му унищожил лагера, за това, че далечен негов предшественик бил един от аргонавтите, или за това, че от някакво догарящо дърво зависел животът му. Но Франк очевидно бе притеснен. Пърси реши да не любопитства сега. Не искаше момчето да се разплаче — особено пред Хейзъл.
— Имам идея — каза Пърси и посочи към улицата. — Червената харпия отиде нататък. Нека видим дали можем да я накараме да поговори с нас.
Хейзъл погледна към храната в ръцете му.
— Ще ползваш яденето за примамка?
— По-скоро като мирно предложение — обясни Пърси. — Хайде! Нека опитаме да опазим тази храна от останалите харпии!
Пърси повдигна капака на юфката и разви канеленото бурито. Уханна миризма се разнесе из въздуха. Тримата тръгнаха надолу по улицата, а Хейзъл и Франк извадиха оръжията си. Харпиите полетяха зад тях, кацайки по дървета, пощенски кутии и телефонни стълбове. Следваха миризмата на храната.
Пърси се замисли какво ли виждат смъртните през мъглата. Може би смятаха, че харпиите са едри гълъби, а оръжията им са стикове за голф или крикет. Или пък, че тайландката юфка със сирене е толкова вкусна, че има нужда от въоръжена охрана.
Пърси държеше здраво храната. Беше видял колко бързо могат да отмъкват разни неща харпиите. Не можеше да изгуби храната за мирното си предложение, преди да е открил харпията с червени пера.
Най-накрая я забеляза. Тя кръжеше над малък парк, разположен между редици от стари сгради. В парка имаше пътеки, които минаваха под огромни брези и явори, покрай скулптури, детски площадки и скрити на сянка пейки. Мястото напомни на Пърси за… някакъв друг парк. Може би в родния му град? Не можеше да си спомни със сигурност, но усети прилив на носталгия.
Пресякоха улицата и намериха пейка, на която да седнат, до голяма бронзова скулптура на слон.
— Прилича на Ханибал — каза Хейзъл.
— Само дето е китайска — отбеляза Франк. — Баба имаше такъв… — Той потръпна. — Е, естествено, нейният не беше триметров. Но тя внася разни неща от Китай. Ние сме китайци. — Франк погледна към Хейзъл и Пърси, който с мъка сподавяше смеха си. — Може ли просто да умра от срам сега? — попита той.
— Не се безпокой за това, човек — отговори Пърси. — Нека видим дали можем да се сприятелим с харпията!
Пърси вдигна тайванската юфка и махна с ръка, за да може миризмата да полети нагоре. Ухаеше чудесно — на люти чушлета и сирене.
Червената харпия започна да се снижава.
— Няма да те нараним — извика й Пърси, опитвайки се да звучи спокойно. — Просто искам да поговорим. Какво ще кажеш да ти дадем малко юфка и да полафим, а?
Харпията бързо се спусна надолу и се приземи върху статуята на слона. Тя бе болезнено ниска. Покритите й с пера крака бяха като клечки. Лицето й щеше да е красиво, ако бузите й не бяха толкова хлътнали. Движеше се странно, като птица, а кафеникавите й очи се стрелкаха напред-назад. Пръстите й непрекъснато чешеха перушината, ушите и рошавата й червена коса.
— Сирене — промърмори тя и погледна накриво — Ела не обича сирене.
Пърси се поколеба.