Франк потърка брадичката си.
— Някаква идея какво означава всичко това?
Пърси гледаше как харпията оправя дрехата си, направена от торба. Стана му много мъчно за нея, но и осъзна колко умна е тя.
— Мисля, че я разбирам — каза той. — Финий вижда бъдещето и знае много важни събития. Но не вижда малките неща, които стават случайно. Като игрите на късмета. Това прави хазарта вълнуващ за него. Ако можем да го изкушим да се обзаложи…
Хейзъл кимна бавно.
— Имаш предвид, че ако загуби, ще ни каже къде е окован Танатос. Но какво залагаме ние? А и на какво можем да играем?
— Нещо простичко с голям залог — каза Пърси. — Два избора. В единия случай живееш, в другия умираш. А цената трябва да е нещо, което Финий иска… имам предвид освен Ела. Нея не я залагаме.
— Зрение — промърмори Ела. — Зрението е добро за слепците. Но Гея не лекува Финий. Иска го сляп. Зависим от нея. Мхмм…
Франк и Пърси се спогледаха.
— Кръвта на горгоната — казаха те едновременно.
— Какво? — попита Хейзъл.
Франк извади двата керамични съда, които бе извадил от Малък Тибър.
— Ела е гений — каза той, — освен ако не умрем.
— Не се безпокой — заяви Пърси, — имам план.
XXVIII. Пърси
Старецът беше точно там, където го бяха оставили — в средата на паркинга, между камионите с храна. Седеше на скамейката за пикник, опънал краката си с чехли във формата на зайци, и ядеше мазни шишчета. Косачката беше до него, а хавлията му бе изцапана с лекета от сос барбекю.
— Добре дошли отново! — извика той весело. — Чувам пърхането на нервни малки крилца. Донесохте ли ми харпията?
— Тук е — каза Пърси, — но още не е твоя.
Финий изсмука соса от пръстите си. Млечнобелите му очи изглеждаха втренчени в точка точно над главата на Пърси.
— Виждам… всъщност не виждам, понеже съм сляп. Значи сте дошли да ме убиете, така ли? Ако е така, късмет с подвига ви.
— Дойдох да залагам.
Устата на стареца потрепера. Той остави шишчето си настрана и се приведе към Пърси.
— Да залагаш… Колко интересно. Информация в замяна на харпията, така ли? И победителят печели всичко?
— Не — отговори Пърси. — Харпията не влиза в сделката.
— Сериозно — изсмя се Финий. — Може би тогава разбираш колко е ценна.
— Тя е живо същество — каза Пърси. — Не се продава.
— Стига, моля ти се! Ти си от римския лагер, нали? Рим е построен от роби. Така, че не ме гледай отвисоко. А и тя не е човек. Тя е чудовище, дух на вятъра. Слугиня на Юпитер.
Ела изкудкудяка. Довеждането й до паркинга бе огромно предизвикателство, а сега тя започваше да се оттегля, мърморейки си под нос.
— Юпитер. Хелий и водород. Има шейсет и три спътника. Но не и слугини. Никакви слугини.
Хейзъл прегърна Ела през крилете. Тя единствена съумяваше да докосне харпията, без да я накара да запищи и затрепери.
Франк остана до Пърси. Бе приготвил копието си, в случай че старецът ги нападнеше.
Пърси извади керамичните съдове.
— Имам обаче друга оферта. Имам две стъкленици кръв от горгона. Едната убива. Другата лекува. Изглеждат съвсем еднакво. Дори ние не знаем коя коя е. Ако избереш правилната, ще прогледнеш.
Финий протегна ръце нетърпеливо:
— Нека ги докосна. Нека ги подуша.
— Не бързай толкова — каза Пърси. — Първо трябва да приемеш условията ми.
— Условията ти… — Финий преглътна. Пърси виждаше колко му се иска да приеме офертата. — Пророческа дарба, съчетана със зрение. Ще бъда непобедим. Ще завладея този град. Ще си построя замък тук, обграден от храна. Лично ще уловя харпията!
— Неее — нервно каза Ела. — Няма, няма, няма.
Трудно е да се засмееш зловещо, когато носиш розови пантофи, но Финий успя да го направи.
— Хубаво, геройче. Какви са условията ти?
— Ти избираш стъкленицата — каза Пърси, — но няма да я отваряш или миришеш, преди да я избереш.
— Това не е честно! Аз съм сляп.
— А аз нямам толкова чувствителен нос — отговори Пърси. — Ти ще държиш шишенцата. Кълна се в река Стикс, че те са съвсем еднакви на вид и са това, което ти описах — кръв от горгона. Едното е пълно с кръв от лявата страна на тялото й, другото — с кръв от дясната. Кълна се също, че никой от нас не знае коя коя е.
Пърси погледна към Хейзъл.
— Ти си специалистка по отвъдното. С тези промени около смъртта клетвата остава ли… ъъ… в сила?