Камионите се разклатиха, а навсякъде се разлетяха пера и кутии с храна.
— Да се връщаме при лодката — каза Пърси. — Не остава много време.
XXIX. Хейзъл
Още преди да се качат на лодката, на Хейзъл й прилоша.
Не спираше да мисли за Финий и начина, по който бе умрял — с димящи очи и разпадащи се ръце. Пърси се бе опитал да я успокои, беше й казал, че тя не е като стареца. И тя наистина не беше.
Беше сторила нещо много по-лошо от това да измъчва харпии.
„От теб започна всичко — бе казал Финий. — Ако не беше ти, Алкионей изобщо нямаше да е жив.“
Докато лодката ускоряваше по течението на река Колумбия, Хейзъл се опита да забрави това, като помогна на Ела да си направи гнездо от стари книги и списания, които взеха от кофата за боклук на библиотеката.
Не смятаха да взимат харпията със себе си, но Ела се държеше така, сякаш всичко е отдавна решено.
— „Приятели“ — мърмореше си тя, — 10 сезона. От 1994 до 2004. Приятелите правят Финий на прах и дават на Ела здравословна храна.
Сега тя се бе сгушила удобно на кърмата, дъвчеше парченца тофу и рецитираше произволни пасажи от романи на Чарлз Дикенс и „50 трика за вашето куче“.
Пърси бе коленичил в лодката и я насочваше към океана със странните си сили, свързващи водата с ума му. Хейзъл седеше до Франк на централната скамейка. Раменете им се допираха, което я правеше нервна като харпия.
Спомни си как Франк се бе застъпил за нея в Портланд, викайки: „Тя е добър човек!“. Изглеждаше готов да се изправи срещу всеки, който твърди обратното. Спомни си как бе изглеждал в хълмовете на Мендосино — сам сред обгорената трева с копие в ръка и трите базилиска, станали на прах в краката му.
Ако преди седмица някой бе предположил, че Франк е дете на Марс, Хейзъл щеше да му се изсмее. Франк бе прекалено мил и добър. Винаги го бе защитавала, понеже бе непохватен и все се забъркваше в неприятности. Но откакто напуснаха лагера, го виждаше в друга светлина. Той бе по-храбър, отколкото бе предполагала. И се грижеше за нея.
Трябваше да признае, че промяната е приятна.
Реката се вля в океана и „Пакс“ продължи на север. Докато плаваха, Франк поддържаше духа им с вицове: „Защо минотавърът пресича пътя?“; „Колко фавна трябват, за да се смени една електрическа крушка?“…
Сочеше им места по брега, които му напомняха за Ванкувър.
Небето постепенно притъмня, а морето придоби ръждивия цвят, който имаха крилата на Ела. Двайсет и първи юни бе почти отминал. След седемдесет и два часа щеше да започне Пирът на Фортуна.
Накрая Франк извади малко храна от раницата си — газирани напитки и понички, които бе взел от масата на Финий, и им я подаде.
— Хейзъл — каза той тихо, — мама казваше, че човек не бива да носи проблемите си сам. Но ако не ти се говори за това, всичко е наред.
Хейзъл си пое дълбоко въздух. Страхуваше се да признае. Не само защото я беше срам. Не искаше да припада и да се връща в миналото.
— Беше прав — каза тя, — когато предположи, че съм се върнала от Подземното царство. Аз съм… беглец. Не би трябвало да съм жива. — Почувства как преградата в нея се пречупва и историята на живота й потича в разказ.
Разказа как майка й призовала Плутон и той се влюбил в нея. Как тя поискала всички богатства на земята и това се превърнало в проклятие за Хейзъл. Описа живота си в Ню Орлиънс. Разказа им за всичко освен за гаджето си Сами. Не можеше да говори за това, докато гледаше Франк.
Описа гласа и това как Гея бавно бе обсебила ума на майка й. Разказа как се бяха преместили в Аляска и — с помощта на Хейзъл — съживили гиганта Алкионей. Разкри как е загинала, потъвайки заедно с острова в Залива на Въскресението.
Знаеше, че Пърси и Ела също слушат, но говореше основно на Франк. Когато най-после завърши, я бе страх да го погледне. Очакваше той да се отдръпне, да й каже, че е чудовище.
А вместо това, той я хвана за ръката.
— Ти си се пожертвала, за да попречиш на гиганта да се събуди. Аз никога не бих могъл да сторя нещо толкова храбро.
Хейзъл почувства как пулсът й се ускорява.
— Не бях смела! — възрази тя. — Оставих мама да умре. Твърде дълго помагах на Гея. Почти й позволих да спечели.
— Хейзъл — каза Пърси. — Ти си се изправила самичка срещу богиня. Направила си това, което е редно… — Внезапно той притихна, все едно му бе хрумнало нещо неприятно. — Какво се случи в Подземното царство… имам предвид след смъртта ти? Би трябвало да си отишла в Елисейските поля. Но ако Нико те е върнал…