— Да видим дали ще успеем пак да им продадем само мляко предупреди ни Торфин. — Помнете: за нищо на света не ги допускайте до оръжията ни.
Внимателно спуснахме портата на ограждението и започнахме да търгуваме.
Не вървеше толкова лесно, колкото предния път. Странните смугли мъже все така с готовност разменяха кожите си за мляко, но когато изпиха млякото и все още имаха кожи за продан, посочиха червения вадмал, с който бе закрепил панталоните си един заселник. В началото предлагахме по лакът плат за кожа. Те приемаха моментално увиваха с плата главите си и се фукаха с пъстрото си украшение. Когато запасите ни от червен плат започнаха да привършват, можехме да им предложим само по една червена панделка, не по-широка от един пръст, за кожа. За наша най-голяма изненада, скрелингите пак бяха доволни от замяната и сделките продължиха до привършване на запасите им от кожи.
Но те пак не бързаха да си отидат. Разхождаха се между мъжете, внимателно подхващаха разни инструменти, проверяваха тежестта им и се чудеха за какво служат. Очевидно никога не бяха виждали гребло или сърп, макар и да подозирам, че ни бяха наблюдавали как ги използваме, скрити в покрайнините на гората. Не ни мислеха злото, сигурен съм, просто бяха любопитни. Един от тях, бърз като светкавица, се наведе и измъкна секирата от колана на Хафгрим. Хафгрим извика от изненада и се опита да хване виновника и да си върне ножа, но скрелингът бе бърз и с лекота се измъкна от хватката му. Цялата група скрелинги се разпръсна като пилци и хукна обратно към гората. Няколко още стискаха нашите сечива в ръцете си. Един пък бе толкова ужасен, че побягна в обратна посока, покрай ковачницата. Тиркир, който се бе върнал на работа, се появи на вратата тъкмо навреме — протегна крак и го препъна. После небрежно, сякаш стоеше край пълен със сьомга поток, Тиркир напипа тежкото рибарско копие, което поправяше и уби скрелинга. Никога няма да забравя гледката на първия в живота ми труп, отведнъж станалата жалка, хилава, смазана фигура на полуголия, проснат наполовина в потока скрелинг и изпръсканото с кал яркочервено парче плат, увито около главата му.
Торфин незабавно свика съвещание. Наблъскахме се на площадчето пред лонгхауза и предвид изнервеното ни състояние след трагичната схватка, не след дълго хората вече раздразнено крещяха един на друг и спореха как най-успешно да разгромим скрелингите, защото никой не се съмняваше, че те ще се върнат за мъст.
Не знам дали следващото, последно посещение на местните бе случайно или нарочно, и дали дойдоха да търсят отплата за мъжа, убит пред ковачницата на Тиркир. В продължение на повече от година караулехме над селото. Ден и нощ на носа имаше човек, който следеше за лодки, друг държеше под око гората пред живия плет. После дойде съдбоносният ден, в който вахтата на брега дотича задъхан и обяви, че зад носа се задава голяма флотилия скрелинги. Преброил поне тридесетина остри лодки и дузина по-големи канута, всяко с дузина гребци. Тогава никой като че ли не забеляза, че новата заплаха се появи от юг, а мъжете, които отблъснахме, побягнаха в обратна посока, на север.
Торфин бе планирал всичко. Когато флотилията приближи, няколко от нашите мъже, водени от същия Торбранд Снорисон, който бе стоял до Торфин при първата ни среща със скрелингите, заеха позиция на брега, вдигнаха червените си щитове и нададоха боен вик. За известно време скрелингите не реагираха, гребците бяха или изпълнени с подозрение, или озадачени от войнственото поведение на белите мъже. Нашите челни редици продължаваха да крещят и да размахват оръжия, и скрелингите в крайна сметка решиха да приемат предизвикателството. Мъжете се изправиха в кожените си лодки и заразмахваха над главите си същите оръжия с тънки остриета, които бяхме видели при първото им посещение, крехки сечива, малко подобни на плоската дървена летва, известна като тъкачески меч. Само че този път звукът беше съвсем различен. Вместо ниско и приглушено, жуженето бе високо и гневно, като от разбунен кошер пчели. Шумът постепенно изпълни въздуха до степен, в която ни се стори, че бучат ушите ни. После отново се промени, скрелингите започнаха да координират движенията на кречеталата и звукът заприижда към нас на талази, вълна след вълна, която се усилваше и отново се снижаваше, миг преди да се впие в сетивата ни.
Целта на този странен резонанс сигурно бе да изплаши или впечатли малката група мъже на брега. И успя — слисани от вибриращата какофония, те стояха като вкопани в пясъка. Това и бе грешката им. Докато лодките на скрелингите все още бяха отдалечени от брега, водопад стрели изведнъж се издигна над флотилията и се изля като смъртоносен дъжд над мъжете ни. Използваха някакви странни оръжия за стреличките си, дълга около аршин плоска дъска, която удължаваше размаха на ръцете им и придаваше невероятен обсег на стрелбата. Стреличките поразиха трима от нашите. Двама загинаха на място; пострадаха почти всички в челния ни отряд.