Но аз се отклонявам от разказа си. Ерик изпратил сина си Лейф за Норвегия, за да изпревари неприятностите. Ехото на религиозните гонения на крал Олаф достигнало дори далечна Гренландия. Исландците не били норвежки поданици, но кралят вече им бил изпращал посланици с искането да приемат новата религия. Исландците се безпокоели, че следващата стъпка на крал Олаф ще е да изпрати флотилия мисионери, въоръжени с далеч по-убедителни оръжия от броеници, а оттам покоряването на наскоро създадената Гренландия щяло да бъде детска играчка. Натоварени на шепа кораби кралските наемници с лекота биха премазали малката колония, отстранили семейството на Ерик и възкачили на негово място човек на краля, след което Гренландия щеше да се превърне в норвежки феод под претекст, че го присъединяват към църквата на Белия Христос. Или задачата на Лейф била със съответната доза ентусиазъм да разпита за новата религия — чисто лицемерие от страна на Ерик, който до края на живота си остана верен на старата вяра — и ако е нужно, да помоли да изпратят свещеник, който да покръсти гренландските заселници. Подозирам, че ако все пак бяха открили подходящ за това монах, Ерик е инструктирал сина си при първа възможност да зареже досадника на някой остров.
Лейф трябвало да повдигне пред крал Олаф и деликатния въпрос с изгнанието на Ерик, който бе поставен извън закона в Исландия — резултат от случаите, в които бе проявявал склонност да разрешава споровете по недотам мирен път. Ерик се надявал, че кралската протекция би накарала ощетените исландци да се замислят, преди да преследват кървавите си вражди помежду си.
Изобщо задачата на Лейф била доста деликатна. За да му помогне, Ерик измислил според него нещо блестящо: подарък, който да грабне кралското око — истинска гренландска бяла мечка за кралската менажерия. Горкото създание било младо животно, което открили полумъртво от глад на един топящ се къс лед, отнесен толкова навътре в морето, че мечката не можела да доплува до брега. Животното било твърде слабо да окаже отпор и излезлите за гренландски тюлени ловци го заловили в мрежа и прибрали у дома. Ерик усетил евентуалната полза от пленника и шест месеца по-късно нещастната мечка се озовала отново в мрежа, натоварена в трюма на дипломатическия кораб на Лейф. Към времето, когато засекли Бирси на хоризонта, бялата мечка била толкова болна, че мислели, че ще умре. Животното осигурило на Лейф първокласно извинение да прекара по-голямата част от зимата в Бирси, под предлог да даде на мечката възможност да се възстанови на твърда диета — прясна херинга. За нещастие това довело до злобни подмятания, тъй като майка ми Торгуна и мечката си приличали както по характер и походка, така и по апетит.
През следващия април излязъл попътен западен вятър, който изглеждало, че ще се задържи няколко дни. Лейф и мъжете му охотно натоварили кораба си, благодарили на графа за гостоприемството и се приготвили да се отправят за Норвегия. Торгуна дръпнала Лейф на една страна и предложила да тръгне с тях. Идеята далеч не допаднала на Лейф, „забравил“ да ѝ спомене, че в Гренландия вече има съпруга, която съвсем няма да погледне благосклонно на чужденката. „Другото може да ти се стори още по-малко приятно, казала Торгуна. Бременна съм и ще бъде момче. При първа възможност ще ти го изпратя.“ Това ми разказа Лейф, когато бях вече на единадесет и живеех с него в Гренландия. Майка ми заявила, че ще се раздели с мен със същата емоция, каквато би вложила в съобщението, че шие на Лейф нова риза и ще му я изпрати, когато я завърши. После обаче омекнала и добавила: „Ако ми се отвори възможност, възнамерявам и сама да дойда в Гренландия.“
Баща ми постъпил наистина порядъчно предвид обстоятелствата. Вечерта, преди да отплава подарил на страховитата си любовница прекрасно непромокаемо наметало от гренландски тюлен, значителна сума, тънка гривна от почти чисто злато и колан от бивните на морж, гренландската слонова кост. Жестът бил наистина красив и бил поредният камък в градината на злословниците, които твърдели, че Торгуна е прелъстена и изоставена, и така ѝ се падало. Както и да е, Лейф продължил прекъснатото си пътуване до Норвегия, което се отличавало както с попътен вятър, така и с направеното там превъзходно впечатление. Крал Олаф го приветствал в норвежкия двор, изслушал го и след като го оставил да бездейства в свитата му почти цялото лято, го пуснал да отпътува към Гренландия със западните ветрове на ранната есен. Що се отнася до нещастната бяла мечка, тя предизвикала само краткотрайна сензация. Възхищавали ѝ се и я глезели, след което я изпратили в кралските кучкарници и бързо я забравили. Малко по-късно мечката прихванала кучешка чума и умряла.