В мига, в който чух за Кари, мъглявият ми план да потърся Гудрид беше заменен от нова, по-привлекателна идея. Събрах годините и изчислих, че Кари Солмундарсон е бил в Оркни горе-долу по времето, когато майка ми Торгуна за изумление на целия двор бе прелъстила Лейф Щастливеца и се бе сдобила със син. Ако успеех да открия Кари и да го разпитам за престоя му в Бирси, можеше и да успея да науча повече за майка си и кой всъщност съм аз.
А мястото, където можех да открия Кари, ако чифликчията не грешеше, бе на следващия Алтинг.
Този документ има за цел да поправи някои от грешките, които Адам от Бремен вероятно ще допусне в историята и географията на познатия свят, и може би следва да кажа нещо за Алтинга, тъй като се съмнявам монахът от Бремен изобщо да е чувал за тази забележителна и уникална по рода си институция. Алтинга е инструментът за самоуправление на исландците. Най-богатите чифликчии във всяка четвъртина на острова ежегодно се събират, обсъждат въпроси от общ интерес и разрешават споровете помежду си. По-важните проблеми и неразрешените искове се отнасят към Алтинга, общото събрание, което се свиква винаги през юли, след десетата седмица на лятото. В реалното правораздаване и съдилищата роля играят само по-богатите чифликчии и годарите, или старейшините, но Алтинга представлява такава комбинация между панаир, конгрес и клюкарница, че всички исландци, които могат да си го позволят, се стичат в Тингвелир. Разглеждането на съдебните искове е цяло зрелище. Ищецът и подсъдимият или техни представители се явяват и пред положили клетва съдебни заседатели призовават за справедливост на базата на законите на страната. Важна роля тук играе Говорителя на закона. Той е нещо като рефер и решава дали обичаите се цитират и прилагат правилно. Оттам аргументите често приемат формата на вербален дуел и исландците, които обожават изказаните в съда откровения, се скупчват да слушат реториката и да преценят кой е най-добър в извъртането на закона или в надхитряването на противниковата страна.
Някои биха казали, че Алтинга е недообмислен начин да разрешаваш проблемите на една страна, които би следвало да се поверят на един-единствен мъдър владетел, крал или кралица, император, лорд или регент. Ако не се намери такъв владетел, то и съвет от петима до шестима души е напълно достатъчен. Починът делата на Исландия да се разрешават от преобладаващата част от населението ѝ, събрало се веднъж годишно на едно тревисто било, действително изглежда малко странен. Но исландците са поставили така нещата още от заселението на страната, преди почти двеста години, и на практика управлението не се различава чак толкова от съветите в кралствата, където противниковите клики на благородниците се борят за надмощие помежду си. Единствената разлика е, че Исландия няма един върховен владетел, или изчерпят ли се правните аргументи, групировките са свободни да разрешат тъжбата лице в лице, а думите отстъпват място на оръжията.
Тингвелир, където се провежда ежегодният Алтинг, е впечатляващо място. Намира се в югозападната част на страната, на около пет дни с кон към вътрешността от Фродривър, където майка ми бе прекарала последните си дни, и е тревиста местност в основата на дълга, насечена стръмнина с разхвърлените групи скали, на която предоставят завет за шатрите и набързо издигнатите специално за случая колиби. Говорителя на закона открива заседанието от Залата на закона, като рецитира по памет традиционните закони и обичаи на страната. Има толкова много закони, че процедурата отнема два-три дни, и когато аз бях там, свещениците на Белия Христос вече намекваха колко време ще се спести, ако законите бъдат записани. Свещениците естествено прекрасно знаеха, че те, учените глави, в крайна сметка ще съхраняват и ще тълкуват законите. Но тогава преходът от устното към писаното слово още не бе направен и за раздразнение на кликата на Белия Христос, през първия ден на Алтинга Говорителя на закона както винаги отиде до близката река Оксар и хвърли във водите ѝ метална секира, дар за старите богове.
Групата на Подпалвачите пристигна с гръм и трясък, около четиридесет мъже, на дребни, набити исландски коне. Бяха въоръжени до зъби, защото се страхуваха от засада от страна на Кари. Предвождаше ги местен големец, Флоси Тордарсон. Той бе планирал и организирал палежа, макар и да не го изтъкваше толкова, колкото няколко други Подпалвачи, които злорадстващи пристигнаха в Тингвелир с хвалби, че ще си разчистят сметката и с Кари, стига той да посмее да се появи. Напротив, Флоси предпочиташе да си служи с главата, а не с мускулите. Знаеше, че Подпалвачите ще изгубят делото и прибягна до класическата стратегия: реши да подкупи най-добрия адвокат в Исландия и заложи на юридически трикове.