— Съмнявам се, освен ако циреят не се пръсне дотогава — каза Торхол. — Но и да не дойда лично, ще следя делото от тук и ще ти давам съвети, ако ме държиш в течение.
— Наистина съм ти благодарен и признателен, че дойде.
— Това е най-малкото, което мога да направя — каза Торхол. — Нал ме научи на почти всичко, което знам от закона и искам убийците му да получат заслуженото. — Замълча и се замисли за момент. — Всъщност раната ми може и да ни бъде от полза. Много малко хора знаят, че съм тук и си мисля, че е по-добре нещата да останат така. Може да им сервираме изненада. — Изгледа ме. — Кой е младокът?
— Току-що пристига от Гренландия, раснал там и на място, наречено Винландия.
Торхол изсумтя.
— Знаеш ли на какво ще построят Флоси и Подпалвачите защитата си?
— Говори се, че опитват да наемат Ейолф Болверксон.
— Официално не би следвало да поеме случаят — каза Торхол, — но като знам колко е алчен за пари, сигурно ще го купят. Струва си да научим дали ще ги подкрепи. — Погледът му падна върху мен. — Може пък този момък да ни бъде от полза. Съмнявам се някой да го познава, а и не би се набивал на очи в тълпата.
После, говорейки вече на мен, попита:
— Ще направиш ли нещо за нас? Ако ти посочим Флоси и главните Подпалвачи, мислиш ли, че можеш да ги следиш отблизо и да ни докладваш как върви кампанията им по набиране на съюзници?
За първи път ми се гласуваше такова доверие и се почувствах поласкан. А което бе също толкова важно, предложението на Торхол допадна на изградената ми вече идентичност. Любимият ми бог Один, както вече споменах, е бог на превъплъщенията, подслушващия зад вратата и крадеца на тайни. И ето ме сега, сам в нова страна, да ме молят да шпионирам, и то при наистина важни обстоятелства. Приемайки поканата, щях да отдам дан на Один и в същото време да спечеля доверието на човека, който можеше да ми разкаже за майка ми.
Затова и три дни по-късно, затаил дъх, клечах зад една скала. На по-малко от десет крачки от мен бе Флоси Тордарсон, предводителят на Подпалвачите, с двама от главните си сподвижници, за които впоследствие разбрах, че се казват Бярни Брод-Хелгасон и Холбьорн Силния. С тях бе изтъкнатият правен експерт Ейолф. Лесно го разпознах, защото си падаше конте и обикаляше важно Алтинга с яркоалено наметало, златна превръзка на челото и секира със сребърен обков в ръка. Намирахме се недалеч от края на Алмана Гордж, скрити от сборния площад долу. Четиримата мъже очевидно бяха дошли на това усамотено място, за да разговарят насаме и мислеха позицията си за идеална, а и бяха пръснали постови наоколо. Аз видях групата да напуска шатрите и бавно да се отправя по пътеката към върха, отгатнах къде отиват, шмугнах се пред тях и залегнах в тревата. След като си поех въздух и изчаках думкането в ушите ми да заглъхне, предпазливо надигнах глава и се огледах. След миг пълзешком се изтеглих назад и се опитах да се снижа по-ниско и от земята. Четиримата мъже бяха избрали да седнат обезпокоително близо до мен. За щастие Тингвелир е цялата от камъка, който исландците наричат храун. Разгневят ли се боговете, той изтича от земята, а когато се охлади и се втвърди, образува пукнатини и цепки. Пъхнах се в една от тях. Бях твърде далеч и чувах само откъслечни думи, когато някой надигнеше глас, но бе ясно, че текат преговори. Трябва и да се договориха, защото когато предпазливо надзърнах от скривалището си, Флоси свали от ръката си тежка златна гривна и я надяна на Ейолф. От начина, по който гривната за миг проблесна на сивкавото слънце, разбрах, че е ценна. Ейолф нежно прокара пръст по нея, после внимателно я плъзна под ръкава на палтото си.
Все още нямах представа колко важна е сделката. Когато четиримата се изправиха и поеха надолу по пътеката към хората си, изчаках тихо, все още прилепил корем о земята, докато реших, че са си отишли, после се промъкнах към шатрата, където Кари разговаряше с Торхол и му доложих какво съм видял. Кари се намръщи и измърмори нещо, че щял да се погрижи Ейолф да не доживее да се радва на подкупа. Торхол, легнал на нара си, не бе толкова войнствено настроен.
— Ейолф е хитър, но може да се окаже, че като адвокат не е чак толкова непобедим, за колкото се мисли.
Нашумялото дело бе открито на следващата сутрин пред голяма, изпълнена с очакване публика. Един след друг хората на Кари заставаха в подножието на Скалата на закона и предявяваха обвиненията си. Бяха подбрани най-сладкодумните, а приспивните правни формули се сипеха една след друга. Ораторите обвиняваха Флоси Тордарсон и съюзниците му, че са причинили смъртта на рода Налсон посредством „вътрешни, мозъчни и костни рани“ и настояваха на виновните да „бъде отказвана храна, помощ и пристан“ и да бъдат поставени извън закона. Искаха и цялата собственост и имотите на обвиняемите да бъдат конфискувани и изплатени като компенсация на близките на убитото семейство и съседите им. Тогава видях, че събралата се за делото тълпа се е разделила на две отделни групи. Ако не бях нов по тези места, щях по-рано да забележа, че мъжете, подкрепящи Подпалвачите, стоят подчертано встрани от тези, застанали зад Кари и Налсон. Между тях, служейки за буфер, стърчете голяма тълпа очевидно безпристрастни наблюдатели и добре че бяха те, защото и хората на Кари, и тези на Подпалвачите бяха дошли при Скалата на закона въоръжени до зъби и с окачени по дрехите си знаци, сочещи пристрастията им и бойната им готовност.