Торхол се вряза в тълпата, вярна на Подпалвачите. Първият, с когото се сблъска, бе един роднина на Флоси, Грим Червения. След само един поглед към побеснялото изражение на Торхол и копието в ръката му, Грим вдигна щита, за да се защита. Без да се поколебае, Торхол заби копието в щита с такава сила, че щитът, който беше стар и неподдържан, се сцепи на две. Острието мина право през тялото на Грим и върхът излезе между лопатките откъм гърба му. Докато той се свличаше на земята, някой от по-отдалечената групичка на Кари извика:
— Това е Торхол! Няма само той да мъсти на Подпалвачите! — след което настана бясно меле. И двете страни наизвадиха оръжия и аз видях кой, в крайна сметка, е решаващият фактор в исландското правораздаване.
Разбрах и как Кари е извоювал бойната си слава. Стоеше лице в лице с двама от Подпалвачите — Холбьорн Силния и Арни Колсон. Холбьорн беше голям като бик, набит и с едър кокал. Въоръжен бе с меч, който размаха ниско към краката на Кари с надеждата да го осакати. Само че едрият мъж бе твърде тромав. Кари предугади удара, подскочи високо във въздуха, вдигна колене към гърдите си и мечът профуча безобидно под тях. В мига, в който се приземи на земята, Кари замахна с двуострата си бойна секира към Арни Колсон, удар толкова хитро насочен, че порази жертвата в уязвимата точка между рамото и врата, строши ключицата му и разцепи гръдния му кош. Арни падна, смъртоносно ранен. Кари сега се обърна към готвещия се за втори удар Холбьорн, пристъпи встрани и замахна странично със секирата си. Острието се плъзна по долния край на щита и отсече големият пръст на левия крак на Холбьорн. Холбьорн изви от болка и отскочи крачка назад. Един от хората на Кари се намеси и така силно замахна с копието си, че великанът се свлече безпомощен назад, после изправяйки се с мъка на крака, изкуцука в мелето, колкото бързо му позволяваше раната, като на всяка крачка оставяше малка локвичка кръв.
После станах свидетел на нещо, което при все че съм участвал в доста битки, съм виждал само четири-пет пъти в живота си. Стоях зад Кари. Видях как един от Подпалвачите запрати към него копие. Кари, който не носеше щит, отстъпи встрани и с лявата си ръка улови оръжието във въздуха. В този момент разбрах, че си служи еднакво добре и с двете ръце. Както казах, хвана копието с лявата си ръка, обърна го и го метна обратно право в скупчилите се Подпалвачи. Не се прицели, направи го инстинктивно, но копието се вклини в тълпата и порази един от мъжете.
На този етап хора и от двете групировки си разменяха удари с мечове, секири и ками, блъскаха се с щитове или водеха ръкопашен бой. Не беше битка между дисциплинирани войници, обучени как да използват оръжията си, а грозна саморазправа между побеснели селяни.
Подпалвачите и поддръжниците им започнаха безредно да се изтеглят назад, като отстъплението им позволи на ветерана Кари да подбере жертвите си. Избираше мъжете, които му бях посочил, тези, които подкупиха Ейолф. Единият — Холбьорн Силния — вече отстъпваше заради раната в крака, другият беше Бярни Брод-Хелгасон. Кари откри Бярни и започна да настъпва към него. Нямаше място да развърти секирата си и вместо това, отново служейки си с лявата ръка, грабна едно побито в земята копие и го плъзна през пролуката между двама мъже. Жертвата му вдигна щита си тъкмо навреме да избегне удара, който иначе щеше да го порази на място. Кари се бе открил и Бярни съзря в това шанса си. Когато се отвори място, метна меча си към крака на Кари. Кари отново бе спасен от забележителната си подвижност. Изтегли назад крак, изправен на другия като танцьор; след миг възстанови равновесие и хвърляйки се напред, метна второ копие. Животът на Бярни бе спасен от това, че един от хората му се хвърли напред с щита си. Копието на Кари мина през щита и прониза бедрото на мъжа, дълбока рана, която щеше да го остави куц за цял живот.
Кари се извъртя назад и се приготви за трети удар. Пусна секирата си и хванал копието с две ръце, се метна право към Бярни. Подпалвачът отскочи встрани и се претърколи на земята; копието прелетя над него, а той скочи на крака и побягна.
Боят вече ставаше опасен за зяпачите. Изтеглящите се Подпалвачи трябваше да минат между шатрите на няколко годари, приятели на Нал, които нарочно препречиха пътя и бутаха и се подиграваха на клетите Подпалвачи. Подигравките скоро преминаха в удари и като че ли целият Алтинг бе на път да се изроди в една всеобща свада. Мъж на име Солви, който не принадлежеше към никоя от двете групировки, готвеше край палатката си и бе подарял на огъня огромно гърне вода. Неразумно направи някаква забележка колко страхливи са Подпалвачите, тъкмо когато покрай него минаваше Холбьорн Силния. Холбьорн чу обидата, вдигна Солви и го тикна с главата надолу в гърнето.