Кари и поддръжниците му погнаха Подпалвачите през шатрите към брега на река Оксар. И двете страни вече даваха жертви. Флоси метна копие, което уби един от хората на Кари, друг изтръгна същото това копие от трупа и го метна обратно към Флоси, ранявайки го, макар и не фатално, в крака. И пак най-много поражения нанасяше Кари, професионалният воин. Начело в списъка с хората, които го бяха унижили в съда, стоеше адвокатът Ейолф. Сега Кари бе излязъл за мъст. Търсейки безопасност, Подпалвачите прегазваха белезникавите плитчини на реката. Торгар Скора-Гер, който се би рамо до рамо с Кари през цялото време, засече аленото наметало на адвоката.
— Ето го, дай му да се разбере за онази гривна! — извика Торгар и посочи Ейолф.
Кари грабна копието от мъжа до него и замахна. Копието описа ниска дъга, порази Ейолф в кръста и го уби.
След смъртта на Ейолф боят започна да утихва. И двете страни бяха изтощени, а и хората на Кари не изгаряха от желание да прекосят реката и да настъпват към установилите се на хълма Подпалвачи. Хвърлено бе едно последно копие — никой не видя от чия ръка, — което порази още един Подпалвач. После пристигнаха няколко от старшите годари, включително Скапти Говорителя на закона, с многобройна тълпа сподвижници, застанаха между двете групировки и настояха боят да бъде преустановен. „Достатъчно кръв се проля, казаха те. Време е да се установи временно примирие и спорът да бъде разрешен с преговори.“
За мое изумление, сега научих, че на пререканията и убийствата в Исландия може да бъде прикачена цена. Половин дузина годари се събраха пред Скалата на закона и сформираха импровизиран съд, който изчисли кой кого е убил, колко струва жертвата и кой следва да заплати компенсацията. Все едно гледах да се пазарят търговци на животни.
Изтощените бойци, които до преди миг се млатеха един друг сега с готовност се облегнаха на щитовете или сядаха да починат и да изслушат сметките на годарите. Убийството се компенсираше от убийство на човек от другата страна, стойността на дадена рана се таксуваше със съответните мерки сребро, но пък сумата се приравняваше към поражение от отсрещната страна и така нататък. В крайна сметка годарите решиха, че загубите, понесени от Подпалвачите при Алтинг компенсират жертвите, нанесени върху групировката на Кари при предишните пререкания, и че двете страни следва да сключат примирие и оттеглят исканията си за компенсация. Реши се и изходното дело — изгарянето на Нал и семейството му. За смъртта на Нал и съпругата му следваше да се изплати компенсация, а Подпалвачите бяха обявени извън закона. Флоси беше изпратен в изгнание за три години, а четирима от най-войнствените Подпалвачи — Гунар Ламбасон, Грани Гунарсон, Глум Хилдисон и Кол Торстайнсон — до живот. Присъдата, в името на компромиса, щеше да влезе в сила едва през следващата пролет, така че осъдените да използват зимата за уреждане на делата си.
Единственият, за когото нито се потърси, нито се плати компенсация, бе Ейолф. Всички се съгласиха, че подмолните му ходове са опозорили закона. Един по един чифликчиите си стиснаха ръцете и така приключи най-ожесточената битка, някога разиграла се пред Логберг, Скалата на закона.
Глава единадесета
— Три години извън закона не са болка за умиране, но това не е живот за един младок — обясни по-късно същата вечер Кари. Не ме бе забравил въпреки пролятата през деня кръв и ме извика в шатрата си. Там ми каза каквото помнеше за майка ми Торгуна от Оркни — включително подробностите, които разказах по-рано — и сега се опитваше да ме накара да проумея, че трябва да се погрижа за себе си. Когато годарите обявиха решението си при Скалата на закона, само Кари оспори присъдата и отказа да приеме, че убийствата и раните от сблъсъка могат да бъдат поставени на една везна с предишните убийства на Подпалвачите.
— Пред най-влиятелните годари в страната обявих, че ще продължа да преследвам Подпалвачите — продължи той. — Това значи, че рано или късно ще ме обявят извън закона и ще ме принудят да напусна Исландия. В най-добрия случай ще е за три години. Ако се върна преди изтичането им, тогава присъдата ще бъде увеличена на пълно обявяване извън закона и ще ме осъдят на доживотно изгнание. Човек, обявен извън закона и открит в Исландия, се третира като престъпник. Всеки може да вдигне ръка насреща му, освен ако няма приятел, готови да поемат риска и да го защитят. Могат да го убият без предупреждение, а екзекуторът прибира имуществото му. Това не е живот за теб.