Галдрастафир, магиите с руни, бяха по-прости и ми напомняха на коваческите галдури, на които ме бе научил Тиркир. Тиркир взимаше парчета дърво и ми показваше как правилно да издълбая поредицата от руни. Разделяше уроците на групи: руни, които носят познание, морски руни за безопасно плаване; руни за здраве; руни против уруки, руни за родилки.
— Не се изненадвай, ако някои не подействат — предупреди ме той. — Самият Один научил на Игдрасил само осемнадесет магически руни. Много ще сме самонадеяни да мислим, че можем да постигнем повече.
Наблягаше, че не всичко се изчерпва с точността на изрязването. Всяка руна има собствена формула на изговаряне, която трябваме да рецитирам, докато я изписвам, и която Транд ме караше да повтарям до съвършенство.
— Изговаряй думите правилно — казваше, — и няма да бъде необходимо да прибягваш до трикове, като да натриваш улеите с кръвта си, за да направиш по-мощна магията. Остави това на хората, чиято цел е да правят зло, не добро.
Транд ме предупреди следното:
— Ако галдрастафирът е направен зле, има вероятност да постигне резултат, обратен на желания. Това се дължи на двояката, противоположна природа на руните, дуалистичната природа на дара на Один. Така с неправилно изрязана руна, вместо да излекуваш, можеш да отнемеш здравето на човек.
Транд, по природа оптимист, отказа да ме научи на „лошите“ руни и като предпазна мярка настояваше в края на всеки урок да хвърляме учебните руни в огъня и да ги изгаряме до пепел, за да не попаднат в злонамерени ръце. Забелязах, че в такива случаи Транд оставаше до загасващия огън, втренчен в жаравата. Макар и никога да не говореше за миналото си, останах с впечатлението, че в мислите си е някъде далеч, далеч от тук.
Глава тринадесета
Краят на престоя ми при Транд се реши на една битка с коне. Цялата област от месеци чакаше двубоя между двата жребеца. Битката, хеставиг, се състоя на неутрална територия за двата коня. За допълнителен стимул на поляната до голия манеж затвориха малко стадо кобили. Естествено доста хора бяха дошли да заложат на изхода. Когато пристигнахме, собствениците на двете животни стояха един срещу друг, хванали оглавниците. И двата жребеца вече се бяха запенили, цвилеха, опъваха се и танцуваха от нетърпение. Един чифликчия, който не беше местен, застана зад единия и за да го насъска допълнително, започна да го ръчка с къса пръчка в тестисите. Това накара Транд да ми прошепне:
— Не би го правил, ако познаваше боговете. Може да си навлече лош късмет, като раздразни Локи.
Може би Транд имаше предвид случката, в която пакостливият бог Локи се превъплътил в кобила, за да прелъсти злия гигант, приел формата на огромен жребец; или комичната случка във Валхала, когато възложили на Локи да забавлява дошлата на гости гигантка Скади. Локи се съблякъл, взел едно въже и завързал единия му край за брадата на козел, другият — за тестисите си, и двамата се теглили с писъци из залата, докато мрачната гигантка не избухнала в смях.
Тълпата извика — двата жребеца бяха пуснати и незабавно се хвърлиха един към друг, с оголени зъби и сумтящи от враждебност. Сблъскаха се, гневът им се изроди в бяс, и двата жребеца се изправиха на задни крака, като всеки се мъчеше да изрита другия с копитата си или да го ухапе по врата. Докато всички бяха погълнати от борбата, усетих как някой подръпва ръкава ми. Обърнах се и видях скромно облечен непознат мъж. Той ми кимна да го последвам и двамата се изтеглихме зад мъжете, които вече дюдюкаха при вида на първата пролята на терена кръв.
— Кари ме изпраща да ти предам нещо — каза непознатият. — Уредил е кораб за Оркни, който ще отплава от Ейрар след две седмици, броено от днес. Каза, че ако искаш, можеш да тръгнеш с него. Ако решиш да предприемеш това пътуване, трябва да отидеш до Ейрар и да питаш за кораба на Колбейн Черния. Черния е от Оркни и е стар приятел на Кари.
Не се бях чувал с Кари от деня на Алтинга, когато отказа да приеме присъдата над Подпалвачите, но до мен стигаха много клюки. Кари подхванал лично, смъртоносно отмъщение. Пресрещнал група Подпалвачи и приятелите им, които се връщали от Алтинга и ги призовал на двубой. Те приели предизвикателството, защото с Кари имало само още един човек, мъж на име Торгейр, а Подпалвачите наброявали осем души. Само че Кари и Торгейр се били толкова добре, че убили трима от Подпалвачите, а останалите панически побягнали. Предводителят им Флоси отново предложил да преустановят кръвната вражда, като заплати щедра компенсация за смъртта на Нал, но Кари не се оставил да бъде умилостивен. Убедил ненамесения лично Торгейр да приеме предложението, но самият той изобщо не смятал, че е приключил с дълга към паметта на мъртвото си семейство.