Кари сега бе извън закона и всеки можеше да го убие. Воден от викингската си чест, за която вече споменах, сприхаво се крил с месеци в тресавищата или при приятели чифликчии. Открил нов другар — дребен фермер на име Бьорн Белия, един наистина неочакван съюз, защото за Бьорн се говорело, че много приказва, а малко действа. Репутацията му била толкова лоша, че дори жена му не вярвала да има смелостта да тръгне на битка. Но Кари беше роден водач и някак вдъхновил Бьорн. Двамата обхождали острова, издирвали Подпалвачите и ги призовавали на бой, като всеки път тандемът печелел убедително. Бьорн пазел гърба на Кари, докато опитният дуелист нападал Подпалвачите. Осемнадесет Подпалвачи вече били мъртви, а останалите решили, че е по-мъдро да заминат в изгнание, вместо да бъдат сразени от Кари. В края на лятото за Норвегия поел последният Подпалвач. Предположих, че Кари сега подготвя своето изгнание.
Щом се прибрахме, казах на Транд за съобщението на Кари. Учителят ми не се поколеба.
— Разбира се, че трябва да тръгнеш с него — ми каза твърдо. — Съдбата ви е свързана. Кари не е забравил обещанието, което ти е дал на Алтинга, и с предложението да те отведе в Оркни, спазва клетвата си. Ти следва да признаеш благородството му, като приемеш предложението и тръгнеш с него.
След тези думи направи забележка, която показваше как — през цялото това време — е бил наясно с опасенията ми.
— Искам да отнесеш със себе си следния, последен урок: бъди честен и открит към всеки мъж или жена, държали се с добро с теб и ще се убедиш, че никога няма да останеш сам.
Колбейн Черния отплава от Ейрар в края на ноември. Беше късно за подобен преход, но случихме с времето и пътуването мина спокойно. Кари пожела да спрем при един стар негов приятел, Дейвид Белия, на остров Феър, който се пада между Оркни и Шотландските острови. Докато бяхме там, един рибар донесе, че Подпалвачите са на Мейнлънд, най-големият остров на Оркни. Били отпътували две седмици преди нас, но се сблъскали със силни ветрове, корабът им се отклонил от курса и поради лошата видимост се разбил на скалите на Мейнлънд и хората едва успели да слязат на брега. Нещастието изправило Флоси и хората му пред истинска дилема. Една от жертвите на палежа, Хелги Налсон, бе бивш член на свитата на граф Сигурд. Имаше голяма вероятност, ако бъдат заловени, графът да ги осъди на смърт за убийство. Притеснените Подпалвачи изкарали една изпълнена с неудобства нощ на брега, скрити сред скалите и замаскирани под одеяла от мъх и водорасли. После Флоси решил, че няма друг избор, освен да прекоси острова до замъка на Сигурд и да се остави на милостта на владетеля на Оркни.
Сигурд веднага разбрал кои са, тъй като всички викинги говорели за изгарянето на Нал. Графът бил известен с избухливия си нрав и точно както се опасявали Подпалвачите, се разгневил и накарал да арестуват новодошлите. Но Флоси смело си признал вината за смъртта на Хелги Налсон, след което, позовавайки се на една древна традиция, предложил да заеме мястото на Хелги в свитата на графа. Сигурд намръщено приел. Подпалвачите му се заклели във вярност и сега се намирали под неговата защита.
Сигурд Дебелия, както го наричаха, беше езичник от старата школа и се гордееше с това. Поначало привличаше в свитата си опитни воини. Говореше се, че любимите му сезони са пролетта и есента, че още с пукването на пролетта пускал на вода бойните си кораби и тръгвал да граби съседите. После се връщал за лятото и веднага след прибирането на реколтата, тръгвал по море за втори викингски поход. Най-ценната му принадлежност бе бойното знаме, избродирано от майка му, прочута волва. На него бе емблемата на Один, Черния гарван. Твърдеше се, че това знаме гарантира победата във всяка битка, но съгласно своенравния характер на Один, знаменосецът ще умре на бойното поле. Предвид това предупреждение едва ли е учудващо, че само най-верните васали на Сигурд се осмеляваха да станат негови знаменосци.
Такъв бе мъжът, в чийто замък в Бирси бе протекла връзката на майка ми с Лейф Щастливеца, а жената, избродирала знамето с гарвана, беше довереницата на майка ми, Ейтне. Според същия този рибар, който ни донесе новината за Подпалвачите, майката на графа, макар и в напреднала възраст, била в отлично здраве.