Кари погледна право към Сигурд и високо обяви:
— Някои биха казали, че просто ти направих услуга, като отнех живота на убиеца на бившия ти слуга Хелги Налсон.
Сред тълпата тихо се понесе вълна на одобрение. Флоси, предводителят на Подпалвачите, скочи на крака и на свой ред се обърна към Сигурд:
— Мога да говоря от името на Подпалвачите. Кари не е направил нищо нередно. Той не прие присъдата и компенсацията, която предложихме за смъртта на роднините му, и никога не е крил, че възнамерява да търси отплата. Направи само това, което го задължаваше дългът му.
Сигурд бързо улови настроението на събралите се.
— Кари! — избоботи гневно. — Ти се погаври с гостоприемството ми, но каузата ти е справедлива. С мое позволение ще напуснеш невредим тази зала. Но постъпката ти те поставя извън закона. По тази причина трябва незабавно да напуснеш Оркни и да не се връщаш, преди да изтече срокът на изгнанието ти.
Кари безмълвно се извъртя на пети и все още с окървавения меч в ръка, бавно прекоси залата към мястото, където стояхме двамата с Колбейн. Когато понечихме да пристъпим напред, Кари ни кимна и тихо каза на Колбейн:
— Да вървим. — Но на мен каза твърдо: — Доведох те в Оркни както обещах, но ти още не си изпълнил мисията си. Може би някой ден ще се срещнем пак.
С тези думи излезе от залата и изчезна в спусналия се мрак. Гледах го как се отдалечава, рамо до рамо с Колбейн, докато нощта ги погълна.
Графът бързо се върна към ролята си на щедър домакин. Още докато стражите му извличаха тялото на Гунар Ламбасон, Сигурд вече поръчваше още пиене, а след миг повика и готвачите и ги скастри, че се бавят със сервирането на мечката. Предполагам, че тайно се наслаждаваше на зрелището, което щеше да накара хората с години да помнят дадения от него пир. Прислужничките и робите измиха масите, а след това Флоси — и това наистина му правеше чест — се изправи и на висок глас поиска позволение да разкаже отново историята на подпалването на Нал, този път отдавайки дан на героизма на Нал и семейството му. Когато Сигурд махна с ръка в знак на съгласие, Флоси се обърна към хората и обяви, че ще започне пак, от самото начало. Слушателите му одобрително кимнаха. Викингите не само са ненаситни за подобни разкази, но и сякаш колкото по-често слушат една история, толкова повече я харесват.
Флоси едва бе започнал, когато стюардът на Сигурд разбута тълпата към мен.
— Ти ли си младият мъж, който пристигна с Кари Солмундарсон? — попита той. — Ела с мен. Графът има да ти каже нещо, почетният му гост също.
Последвах го през навалицата и се озовах до трона на графа.
Сигурд ме изгледа от горе до долу и ме попита за името ми.
— Торгилс — казах.
— Откога познаваш Кари?
— Не от много отдавна, господарю — отговорих уважително. — Помагах му миналата година преди Алтинга, но само за няколко дни. После той ме покани да го придружа на това пътуване до Оркни.
— Защо? — попита Сигурд.
— Защото знаеше, че искам да дойда тук и да разпитам за семейството си.
Сигурд сигурно щеше да ме попита какво точно имам предвид, но мъжът вдясно го изпревари:
— Какъв забележителен човек е тоя Кари, да влезе тук, без да му мигне окото, и изпълни кървавото си отмъщение под носовете ни, без дори да помисли за собствената си безопасност. Забележителна смелост.
— Кари от край време е прочут със смелостта си — отговори Сигурд и леко почтителният му тон ме накара да разгледам по-внимателно госта му. Беше най-скъпо облеченият мъж, когото бях виждал. На всяка ръка носеше поне по три тежки златни гривни, а по пръстените му блестяха великолепни цветни камъни. Всяка част от облеклото му бе изработена от най-фини материали в ярки цветове, обувките му бяха от мека кожа, а и за пръв път срещах мъж, който да използва парфюм. Небесносиньото му наметало беше обточено с богато избродирана златна шевица, а скъпоценната брошка, която придържаше наметалото към лявото му рамо бе просто изумителна. Брошката сама по себе си се среща често. Иглата завършва с халка, прокарваш иглата през плата, и я закрепяш, като завъртиш халката. Баща ми Лейф носеше брошка на пировете, но неговата изобщо не можеше да се сравни с украшението, изложено на показ от госта на Сигурд. Иглата — цял шиш — беше дълга почти колкото рамото ми, плоската халка — цяла ръка на дължина. И двете бяха от масивно злато. И това не бе всичко. По повърхността на златния пръстен имаше сложни преплетени фигури, а в тях — цяла галактика скъпоценни камъни, подбрани по цвят — аметист, син, жълт и няколко червени камъка, до рубин. Предполагам, че друга такава брошка нямаше по целия свят. Това, помислих, е цяло произведение на изкуството, достойно и за крал.