Сигурд се върна към разговора с наконтения си гост, без да изчака обяснение защо точно искам да посетя Оркни. Улових намръщената физиономия на дискретно застаналия зад нас стюард Сигурд и осъзнавайки, че графът е приключил с мен, тихо се изтеглих към стюарда.
— Забранено е да подслушваш държавни дела — изръмжа той за миг ми се стори, че знае, че съм шпионирал за Кари на Алтинга.
— Кой е мъжът с разкошната брошка? — попитах аз.
— Сигтригур, крал на Дъблин. Тук е, за да преговаря с граф Сигурд. Сигтригур търси съюзници за кампанията си срещу върховния крал на Ирландия, Брайън. Познавайки Сигурд Дебелия, се съмнявам да устои на възможността да заграби още плячка, дори и да не беше допълнителното изкушение от онази пачавра, Кормлод.
Стюардът забеляза, че си нямам и представа за какво става дума и махна на един от прислужниците.
— Ей, ти погрижи се за това момче. Намери му нещо за ядене и къде да преспи. После му измисли някаква работа. — След това и той ме забрави.
Фестивалът завърши с церемониалното загасяне на огъня с бира за плодородие през следващата година. Повечето гости се разотидоха, а аз се оказах затънал в работа. Дванадесетте дни пируване бяха оставили забележителен хаос. Включиха ме в метенето на боклуците и събирането и изгарянето на папура, намятан по пода. Помагах при почистването на голямата камина, търках пейки и изкопавах чамовете подгизнала пръст там, където гостите се бяха облекчили, без да се главоболят да прескочат до външните нужници. На моменти имах чувството, че оборите в Братахлид бяха по-чисти.
Крал Сигтригур още беше с нас. Трябва да течаха някакви преговори, защото забелязах, че двамата със Сигурд прекарват много време в заседателната зала със съветниците. Една от тях бе и майката на Сигурд, Ейтне. Прочутата волва действително излезе учудващо запазена за напредналата си възраст. Трябва да бе над седемдесет, но вместо прегърбената старица, която очаквах да видя, се оказа дребна, доста закръглена възрастна жена, пълна с енергия, хвърчеше из замъка, все изникваше отнякъде, държеше очите си на четири и малко неща убягваха от вниманието ѝ. Възрастта издаваме само оредялата ѝ сива коса. Ейтне бе почти плешива и току нервно наместваше забрадката си, за да не види някой темето ѝ.
Държеше отворени на четири и ушите си. Едва бях започнал да разпитвам старите прислужници какво помнят за Торгуна, отседнала в Бирси преди петнадесет години, когато отново бях привикан, този път в будоара ѝ зад тронната зала. Заварих майката на графа застанала така, че когато влязох, светлината от един малък прозорец падаше директно върху лицето ми. Повечето прозорци в Скандинавия са просто малки дупки в стената, които се затварят с капаци при лошо време и студ. Богатството и рангът на Сигурд личаха по това, че прозорецът в покоите на майка му бе покрит с почти прозрачен слой биволски рог, който пропускаше част от мрачната, северна зимна светлина.
— Казаха ми, че си разпитвал за Торгуна, която живя тук преди много, много години — каза Ейтне. — Предполагам, че си синът ѝ.
Трябва да съм зяпнал от изненада, защото тя продължи:
— Не ме гледай толкова учудено. Цветът на очите и кожата ти са същите, а и формата на лицето ти е подобна.
— Не познавам майка си — казах. — Изпрати ме да живея при баща ми още като пеленаче, и вече бе мъртва, когато се върнах по местата, където е живяла.
— И къде е било това?
— Фродривър, в Исландия — отговорих. — Умряла, когато съм бил само на три.
— Да, май чух нещо подобно — рязко ме прекъсна тази странна, закръглена дребна жена.
— Говори се, че е имало знамения, преди да умре, а после са се явявали духове — подхвърлих плахо. — Станало заради нещата ѝ, дрехите и балдахина на леглото ѝ. Неприятностите секнали, когато изгорили вещите ѝ.
Ейтне нетърпеливо изсумтя.
— Трябва да са си изгубили ума! Нищо чудно, че е станало така, след като са дръзнали да си присвоят свещените вещи на една волва.
Пак изсумтя.
— Майка ти може да не беше първа красавица, но я биваше други неща. И не ти говоря за ръкоделие. Онези драперии ги донесе от Ирландия, беше ги ушила сама и изрекла над тях заклинанията.
— Нещо като писането на руни, ли? — изкоментирах аз.
Ейтне търпеливо ме изгледа.
— Да, като руните, но това е различно. Руните дълбаят и мъжете, и жените, но жените често предпочитат да бродират символите си. Бродериите са по-точни и в много отношения по-могъщи. Онези дрехи и драперии, които майка ти толкова ревниво пазеше, съдържаха мощна магия. Попаднали в ръцете на не когото трябва, са разбунили духовете от отвъдното.