Бродир ме повика някъде към средата на следобеда. Седеше в подножието на мачтата, с парче осушено овче месо в едната ръка и нож в другата. Режеше филийки от месото и ги мяташе в устата, скрита сред лъскавата му брада. Огледа ме изпитателно, сигурно подозираше, че съм шпионин на Сигтригур.
— Как се казваш и откъде си? — попита.
— Торгилс, господарю. Роден съм в Оркни, но израснах в Гренландия и на едно място, наречено Винландия.
— Никога не съм го чувал — изръмжа той.
— Последно живях в Исландия, в Западните фиорди.
— При кого?
— Първо бях на служба при Снори Годи, но той ме отпрати да живея при един негов роднина, Транд.
Бродир спря да яде и ножът застина на половината път към устата му.
— Транд? Как изглежда?
— Висок мъж е, господарю. Не толкова едър като теб, но му се носи славата на воин.
— Какъв шлем носи?
— От старите. Показа ми руните вътре.
— Знаеш ли какво значат?
— Да, господарю.
Бродир остави агнешката плешка и ме изгледа замислено.
— Познавам Транд — каза тихо. — Преди няколко години водихме заедно поход в Шотландия. Какво друго ти разказа за себе си?
— Не знам много за него и миналото му, господарю. Той се опитваше да ме научи на обичаите на старата вяра.
— Значи си му чиракувал в сейдура? — бавно попита Бродир.
— Донякъде, господарю. Транд ме научи на малко, но и бях при него само няколко месеца. Останалото прихванах случайно.
Бродир се извърна и надникна изпод тентата на кораба към небето, за да провери дали се очаква промяна във времето. Облаците обаче бяха все така гъсти.
Обърна се пак към мен.
— Някога бях последовател на Белия Христос за почти шест години. Само че така и не повярвах в него. Кръсти ме един странстващ свещеник и от този момент нататък късметът сякаш ми избяга. Големият ми син — сега щеше да е малко по-голям от теб — се удави, походите ми носеха малка печалба. Местата, които нападах бяха или прекалено бедни, или жителите им ни очакваха и бяха избягали с цялото си имущество. Тогава срещнах Транд, отиваше при сестра си, женена за Остман в Дъблин. Присъедини се за малко към бандата ми. Преди да нападнем, принасяше жертви на Тор и пророкуваше. Предсказа, че ще имаме успех и голяма плячка. Битката бе по-ожесточена, отколкото очаквахме, защото не знаехме, че бирникът на шотландския крал същата вечер е отседнал в селото и води със себе си и стража. Прогонихме ги, разкопахме под пепелта от огнището им и открихме къде точно са закопали набързо сандъка с данъците. Вътре имаше двадесет марки сребро. С хората ми бяхме на седмото небе. Забелязах, че Транд принесе част от съкровището в жертва на Тор. Оттогава правя същото преди и след всяка битка. Поканих Транд да остане с мен, но той каза, че трябва да се върне в Исландия. Бил дал дума.
— Сигурно на Снори Годи, господарю — обясних аз. — Снори винаги се допитва до Транд преди битка.
— Значи си му бил ученик?
— Да, но само за няколко месеца.
— Тогава ще видим дали наистина ставаш само за кучкар. Ще ме придружиш, когато принасям жертва на Тор.
Бродир и Оспак задържаха флотилията си в Ман още десет дни. Между двамата мъже се водеха усилени преговори. Бяха кръвни братя и Бродир сега се опитваше да убеди Оспак да го последва в съюза на Сигтригур. На Оспак не се нравеше амбициозния план на Бродир да се ожени за Гормлейт и смяташе, че новият план е изместил първоначалната уговорка за викингска кампания. Желанията на Оспак бяха по-земни от тези на Бродир — искаше плячка, не слава и колкото по-ентусиазирано описваше Бродир богатството на крал Сигтригур и предимствата му като съюзник, толкова повече Оспак гледаше на Дъблин като на място, което само чака да бъде плячкосано. Затова и се бавеше с решението си и многократно изтъкваше, че съюзът с крал Сигтригур е опасен. Върховният крал Брайън, отбелязваше Оспак, се ползва с далеч по-добра репутация като воин и дори да е вече стар, има синове, до един доказали се на бойното поле.
Накрая Бродир толкова се вбеси от цялото това протакане предложи на Оспак да се допитат до боговете за изхода на предстоящата кампания. Оспак, също староверец, веднага се съгласи. Издигнаха на брега голяма парна колиба. Споменах, че викингите толкова чистоплътни, колкото им позволяват обстоятелствата. Един от навиците им е да се къпят с топла вода, която в Исландия извира направо от земята; къпят се и в пара, което е вече малко по-сложно. Трябва да издигнеш малка и почти херметически уплътнена колиба да внесеш вътре горещи камъни и да ги залееш с вода, за да се изпълни с пара помещението. Ако това се повтори повече пъти от строго необходимото, хората се замайват от парата и липсата на въздух, и понякога припадат. Транд ми бе казвал как това може да се прави, за да изпаднеш в транс и ако имаш късмет, да ти се присънват поличби или дори летящи духове.