Докато строяха парната колиба на брега, Бродир издигна малък олтар от камъни, много подобен на този на Торвал във Винландия и ме накара да изрежа върху парчета изхвърлено на сушата дърво руни за призоваване на видения. Когато внесоха нагретите камъни и ведро вода в колибата, Бродир взе руните ми и ги хвърли в жаравата. После изчака от малката клада да отлетят и последните езичета сивкав дим, съблече всичките си дрехи, уви коса около главата си и някак вмъкна огромното си тяло в колибата. Аз закрих отвора с едно дебело одеяло и без да ща си спомних за подобната колиба на шамана скрелинг.
Бродир остана в парната колиба поне час. Когато се появи отново, изглеждаше мрачен. Без да каже нито дума, бързо се облече и заповяда да го отведат на кораба му. Хората му, видели изражението на лицето му, не се осмелиха да питат дали е имал видения и какви са били те. На другия ден Бродир повтори процедурата, с все същия резултат, само дето излезе още по-навъсен. По-късно същата вечер ме повика и ми каза, че на следващия ден е мой ред.
— Транд не би похабявал знанията си за човек, който не притежава дарбата. Утре ще заемеш мястото ми в парната колиба и ще ми кажеш какво си видял.
Можех да му кажа, че няма нужда да го правя — вече знаех. От две нощи сънувах кошмари. Вече знаех достатъчно за способностите си, за да осъзная, че сънищата ми повтарят неговите видения. В първия сън бях на борда на закотвен кораб. Изведнъж ушите ми забучаха, а от небето започна да се изсипва вряла кръв. Хората покрай мен се опитаха да се скрият от пороя. Много бяха попарени на един толкова сериозно, че умря. Сънят от втората нощ бе подобен, само дето след кървавия порои мечовете на мъжете изскочиха от ножниците си и започнаха да се бият един с друг, докато отново един моряк не изгуби живота си.
Когато одеялото на парната колиба се спусна зад гърба ми, излях вода върху камъните и оставих парата да парне устните и ноздрите ми и прогори дълбоко дробовете ми. Само затворих очи и се озовах обратно в съня си. Сега небето вместо кървав дъжд бълваше ята раздразнени гарвани. Приличаха на пърхащи черни парцали, грачеха и пикираха. Човките и ноктите им бяха от желязо, кълвяха толкова злобно, че ни принудиха да потърсим закрила под щитовете си. И за трети път изгубихме един моряк. Едното му око бе изкълвало, лицето — цялото в кръв; залитна сляпо, спъна се в защитната преграда на палубата, падна във водата и се удави в собствената си кръв.
Бродир ме събуди. Бях прекарал в парната колиба цели шест часа. Бродир нахлул вътре и ме открил безчувствен. Изчака ме да се посъвзема, след което повика Оспак на брега. Тримата се оттеглихме встрани така, че другите да не ни чуят, след което Бродир описа виденията си. Както и подозирах, бяха почти същите като моите сънища. Само че аз бях видял гарваните с железните човки. Когато Бродир изръмжа „Момчето има дарбата. Трябва да изслушаме и него“, описах как гарваните на Один нападнаха кораба ни и унищожението, което нанесоха.
Само глупак не би разгадал предсказанията, а Оспак не бе глупав. Когато Бродир го попита дали ще се присъедини към съюза на крал Сигтригур, Оспак помоли да му се даде време за размисъл.
— Искам да се допитам до капитаните на корабите си — каза той. — Нека се срещнем на брега довечера, след здрач. Тогава ще ти дам отговора си.
Оспак се върна на брега почти по тъмно. Придружаваха го всичките му капитани, което не беше добър знак. Бяха въоръжени и изглеждаха нащрек. Разбрах, че се страхуват от Бродир, за когото освен че е много едър, се носеше мълвата, че е избухлив. Поуспокои ме мисълта, че сред староверците има поверие — което невинаги се спазва, — че не е на хубаво да убиеш човек след мръкнало, защото призракът му ще се върне да те преследва.
Решението бе ясно дори преди Оспак да заговори.
— Виденията няма как да носят по-лоши поличби — започна той. — Кръв от небето, умиращи мъже, оръжия, които се бият помежду си гарвани. Няма друго обяснение, освен че ни чака смърт и война и че братът ще се вдигне срещу брата.
Бродир се намръщи. До този момент се бе надявал, че Оспак и хората му ще се присъединят към него и че ще успее да запази цяла флотилията. Но безцеремонното тълкувание на сънищата не оставяше място за съмнение, че Оспак не само ще напусне флотилията, но и възнамерява да заложи съдбата си на страната на крал Брайън.
Бродир се разгневи, но само за миг. Стана, когато на тръгване Оспак мимоходом пак спомена гарваните.