— Има ли нещо мъничко, Филиз? С което да бръкна и да я извадя?
Безнадеждността в очите на Филиз изведнъж изчезна. Отново изтича до кухненските шкафове. Шумно разрови чекме-джетата. Но не откри нищо подходящо. Погледна Сарп, който още се мъчеше да извади хартията:
— Няма пинсети. Фиба ще свърши ли работа?
Затича се без да дочака отговора. Обърна чантата си върху масата и намери търсеното.
— Вземи.
Той се опита внимателно да подхване хартията с върха на фибата. Дръпна леко. Листчето се показа. Можеше да се скъса всеки миг.
— Прилича на вестникарска хартия — измърмори. — Или нещо подобно.
Леко разтвори фибата, за да не скъса подхванатия край. Натисна малко повече, опитвайки се да хване по-здраво място. Милиметър по милиметър затегли затисналата се в леговището си хартия. Повтори движенията няколко пъти. Успя да извади достатъчно, та да продължи с ръка. Остави фибата и хвана листчето с върха на пръстите. Подръпна. С всяка секунда хартията излизаше все повече. И накрая изскочи напълно.
Филиз грабна сгънатото на четири листче. От вълнение не можеше да командва пръстите си, за да го разгъне. Накрая успя и погледът ѝ изведнъж помръкна.
— Е? — нетърпеливо попита Сарп.
— Вестник.
Сарп се люшна между радостта и разочарованието.
— Дай да видя.
В скривалището беше напъхано сгънато на четири малко парче вестник.
От едната страна бяха изписани три малки вестникарски реда. От другата страна нямаше нищо.
Сарп обърна отново изписаната страна. Прочете двете думи на първия ред:
— Slute Bttry…
Погледна втория ред:
— Thoms Frncis Fremntle…
И третия:
— L Vlett.
Какво означаваше това?
Какво общо имаше това с тайната на Тувалкаин и жестокото убийство на Корай? Нима Корай Булут беше използвал очилата с огромни рамки и обикновени стъкла, за да скрие тази безсмислица?
Искаше нещо да му каже.
Slute Bttry…
Thoms Frncis Fremntle…
L Vlett.
На пръв поглед нямаха смисъл нито поотделно, нито заедно. Но такъв непременно имаше. Това беше Корай Булут. Той си падаше по кодове и шифри. Луд беше по такива неща. Дори в гимназията заедно измисляха шифри. Например не изписваха третата и последната буква на думите. Така се получаваше неразбираем текст. „А в то моич зл с влби“ би трябвало да се чете „Аз в това момиче зле се влюбих“.
Корай смяташе това за детинско и лесно разгадаемо и беше измислил цяла азбука. Специално за тях двамата. Буквата А беше малък квадрат. Сарп беше поискал и Б-то да бъде квадрат с точка в него, но Корай се беше възпротивил: „Така ще се разбере, че са последователни. Нали след А идва Б. Като две последователни букви. В най-лошия случай се правят двайсет и девет по двайсет и девет варианта и се открива.“ И те бяха приели индиферентен знак за Б. Обърнато V.
Тази бележка със сигурност беше шифрована. Но не говореше нищо на Сарп. Гледаше бележката неразбиращо. Умът му не работеше.
— Напразно се мъчихме — гласът на Филиз го откъсна от мислите му. — Тук няма нищо — и започна да прибира съдържанието на чантата.
Внезапно Сарп настръхна. Възможно ли беше? Защо не, помисли си.
— Корай е такъв. Способен на всякакви чудатости.
Филиз изненадано се обърна:
— Моля?
— Нищо — отговори Сарп. Мисълта му се беше озвучила и изскочила през устата. Обърна листа откъм празната страна. Вгледа се внимателно. Докато потриваше хартията между пръстите си, сърцето му зачести ударите. Боже Господи! Как не се сетих по-рано?
— Свещ! — извика. — Трябва ми свещ. Свещ! Свещ!
Показа на Филиз хартията, която още мачкаше в пръстите си:
— Това е писмо от умрял — каза възбудено. — Пристигна писмо от Корай, Филиз.
От вълнение не успяваше да запали донесената от Филиз свещ. Когато най-накрая от фитила се издигна хилав пламък, той сложи листчето над него.
— Ще го подпалиш.
— Не бой се. Още в гимназията ги правехме тия номера с Корай.
— Тайнопис ли?
— Да. Корай направи едно тайно мастило. Всъщност получаването му не беше трудно, нито тайно. Но възприемането му като такова удовлетворяваше жаждата ни за приключения. Написваш писмото с това мастило. След като изсъхне, не остава нищо. Но като се затопли на свещ…
Вдигна хартийката. И двамата не виждаха нищо.
Сарп го подържа още малко на пламъка на свещта. Хартията щеше да се сбръчка всеки момент. Обърна я с последна надежда.
— Ето!
Върху празната задна страна започваха да се появяват някакви кафеникави форми. Те ставаха все по-отчетливи.