Филиз посочи горния ляв ъгъл:
— Това… Това… е главно И.
В десния ъгъл Сарп видя Н.
В един от долните ъгли излизаше буквата Р. И в последния ляв ьгъл отново излезе И.
— I.N.R.I. — каза Филиз. — Има точка след всяка буква.
— Да.
— И това ли е всичко? Какво означава?
Сарп вече не можеше да овладее треперенето. Беше вир-вода от пот. Лицето му гореше. Не биваше да е само толкова. Не беше се мъчил толкова само за четири букви.
— Чакай — каза на увесилото нос момиче. Потопи листчето в чашата, донесена преди малко от Филиз с остатък от вода.
— Ей, какво правиш? Ще се изтрие.
— Не бой се. Това е друг номер на Корай с тайнописа.
Сърцето му се сви, когато заговори за него като жив, сякаш ей сега щеше да влезе и да го подкачи: „Какво става, още ли не сте разгадали шифъра ми?“
Почакаха десетина минути с разтуптени сърца. Сарп извади хартията от водата и я поднесе към пламъка.
Появиха се два реда тънички знаци:
Остров-парцел; Едно: 1–1/ Две: 2–1./ Дванайсет 3–3/ Едно 4–4/ Три 3–4./ Четири: 1–1/ Три: 1/ седем 2–7/ осем 1–2/ едно 1–1.
Четири: 1–1/ девет 4–2/ Едно: 1–4/ Десет: 6–3/ Осем: 1–1 едно 1–2/ Три: 3–1/ Девет: 1–1.
Отдолу бавно излязоха още няколко реда:
Три: 6–1/ Едно: 2–4/ Дванайсет: 1–2/ Три: 5–1/ Девет: 1–3/ Десет: 1–7/ Шест: 8–4/ Пет: 1–1/ Девет: 1–1/ Седем: 2–4… Девет: 4–1/ Три: 1–1/ Десет 4–1/ Единайсет: 1–8/ Осем: 1–5/ Пет: 2–1/ Две: 3–2/ Дванайсет: 2–2/… Едно: 1–2/ Три: 5–5/ Три: 5–17/ Четири: 6–1/ Девет: 2–1/ Две: 4–17/ Девет: 3–3/ Десет: 4–3/ Седем: 2–3/ Пет: 3–1/ Единайсет: 1–7/ Седем: 1–3
И накрая Корай съвсем открито беше написал: „Питай“. „CDA25T/ 301“.
— Опаа — промърмори Филиз, без да забележи щастливото му изражение.
— Какво е това? Четири букви и куп числа.
— Корай проговори, Филиз. Проговори ни от ада.
— Аз не го разбрах. Какво казва?
— Ах ти, проклетнико — измърмори Сарп, сякаш приятелят му беше насреща. — Шифър, а? Заклевам се, ще го разчета.
— Сарп — упрекна го момичето, — говори ли се така за умрял?
От връхлетялата го мисъл радостта на Сарп угасна:
— Нека не казваме на Суна за тази хартийка.
— Защо?
— Не знам. Може би ще я заболи, че от очилата на брат ѝ е изскочил шифър.
Истанбул
Пристигналият рано сутринта във вилата в Зекериякьой комисар Хаккъ Каплан беше като буреносен облак. Сарп Кая мълчаливо изслуша ругатните на бесния от гняв полицай. Защото беше прав. Този път смъртта беше минала по допирателната. Следващия път може да не извади такъв късмет.
— Пак те питам — беше креснал Хаккъ Каплан. — Какво криете двамата от мен?
И двамата бяха подготвени за гневния изблик. Филиз затрепка с мигли като невинно девойче и замънка:
— Нищо. Какво можем да кри…
— Не питам вас, госпожице.
Тя се опита колкото може да извърти темата:
— Казвате двамата, комисар, това не е ли множествено число?
— Не ме учете, госпожице. Ясно е кого и за какво питам. Нека направим следното. Ще попитам в единствено число. Какво криете от мен, докторе?
— Нищо.
— Обяснете ми тогава. Кой иска да ви убие?
— Откъде да знам, комисар.
— Стига вече глупости — Хаккъ Каплан пое дълбоко въздух и се опита да понижи тона. — Намерихме ви над трупа на приятеля ви. Целият в кръв. Кръвта на Корай Булут. Можехте да бъдете убиец. И тази вероятност още съществува. Само че сега не задълбавам в нея. Тогава убиецът е друг. Той е взел телефона на приятеля ви и е избягал. Вие веднага сте набрали номера. Часове след това ви е избрал той, но без да говори. Както казахте, чули сте само дишането му. Той е хвърлил телефона в морето. И снощи някой се е опитал да ви убие с пикапа си. Но вие твърдите, че не знаете кой — и говорилият спокойно досега Хаккъ Каплан внезапно избухна: — За глупак ли ме мислите, докторе? — погледна го гневно и насочи показалец. — Да не очаквате да ви повярвам?
— Но това е истината, комисар.
— Истината е, че лъжете. И двамата.
Ядосано тръгна из стаята. Сега наблюдаваше Филиз. Явно се опитваше да подразбере нещо по изражението ѝ.
— На кого телефонирахте вчера, госпожице?
Филиз се стресна.
— На никого — и се ококори от страх. — Никого не съм търсила.
Хаккъ Каплан долови в гласа ѝ паниката на хванат на местопрестъплението и се зарадва.
— Още една лъжа. Едно птиченце ми каза, че оттук е воден телефонен разговор.
Лицето на Филиз се проясни:
— О, извинете — каза. — Била е кака Суна. Видях я да говори по мобилния. Един приятел, каза.
— Нима? Но вие не питахте кой, нали? — момичето вдигна рамене. — Имате ли представа кого може да е търсила? Не, чакайте, не отговаряйте. Нека предположа. Не, откъде бих могъл да знам, нали? Тогава нека попитам така. Не чухте ли едно изречение или поне дума от този разговор?