— В такъв случай убиецът мисли, че Корай Булут ви е дал нещо.
— Обаче не е.
— Само че той не го знае.
Замисли се. Извади цигара, пъхна я в устата си, но не я запали.
— Онази вечер — продължи замислено — приятелят ви каза ли нещо необичайно?
— Какво например, комисар?
— Де да знам, просто необичайно. Нали беше изследовател? Нещо във връзка с някого например.
— Някого?
— Вероятност, докторе, само вероятност. За някой политик. Или известен бизнесмен. Тайна, чието научаване може да доведе до убийство. Сега се сещам, докторе. Не ви ли спомена за Самуел Коен? Убийствата бяха поредни, нали така? Не сте ли говорили за това?
— Онази нощ говорихме повече за вътрешна и външна политика.
— Колко интересно! Не сте се виждали година и половина. И на първата среща говорите за вътрешна и външна политика.
— Говорихме за Европейския съюз. По-скоро Корай говореше. Беше убеден, че е пред разпадане. Че се е сгромолясала идеята за единна европейска държава. Че либералите насаждат християнските ценности като общи европейски такива, но мюсюлманското население в Европа се увеличава, съответно и ислямските ценности се разпространяват, което няма да остави безразлични консерваторите начело с Ватикана.
— Май вие не мислите така.
— Право да ви кажа, изобщо не ме интересува, комисар.
Хаккъ Каплан взе между пръстите си незапалената цигара и го погледна удивен:
— Как така, докторе? Мислех, че сте на точно противоположното мнение.
— Защо?
— Защото масоните са най-отявлените защитници на така наречените от Корай Булут „Общоевропейски ценности“, измислени и раздухвани от еврейските либерали, не е ли така?
— Масоните ли?
— Да, докторе. Масоните като вас… Равенство, братство, справедливост и прочие. Любов, мир, демокрация…
Тук му се противопостави, синко, рече си Сарп. Темата ставаше опасна.
— Не мислех, че масонството има някаква връзка с разследването на престъпление.
Комисарят впери пускащ искри поглед в очите му.
— Наистина няма — рече тихо. — Както разказвахте за разговора ви няколко часа преди убийството, и темата се извъртя, та стигна дотук.
Отново пъхна цигарата между устните си. После изведнъж се обърна към Сарп, сякаш току-що се беше сетил нещо:
— Корай Булут беше ли масон, докторе?
Отдавна е проверил това и е разбрал, че Корай не беше масон. Но защо ме пита тогава, помисли си Сарп.
— Не — отговори възможно най-безразлично. — Не беше масон.
— Така ли? А помежду си не спорехте ли за това? За масонството?
— Защо да спорим?
— Знам ли. От онова, което е казал приятелят ви за Европейския съюз, добивам усещането, че е бил против масонството.
В ума на Сарп светна предупредителна лампичка. Този непременно е разбрал нещо, помисли си. Как само извъртя приказката към масонството.
— Заблуждавате се — отговори, без да избягва изпитателния поглед на комисаря. — Корай беше изключително начетен и демократичен човек. Но не разбрах какво имахте предвид с масонските идеи. Мисля, че както повечето хора, и вие имате погрешна представа за целите и идеалите на масонството.
— Никой не го е грижа за мнението ми за масонството. Тук е важно мнението на Корай Булут. Най-добрият му приятел е масон, но той не прегръща тези идеи. Не реагира ли, когато научи, че сте масон?
Вече беше сигурен. Хаккъ Барута беше научил нещо. Но какво? Дали да не кажа истината от самото начало, помисли си. Разбираше, че греши, като подценява Хаккъ Каплан. Ако беше казал истината за онази нощ, може би престъплението щеше да бъде разкрито досега.
— Защо да реагира? И двамата сме зрели хора. Можем сами да избираме пътя си.
— Аз бих се ядосал.
— Вероятно. Не криете неприязънта си към масонството.
— Не, докторе, не го казвам в този смисъл. Тоест, бих се впечатлил, ако най-добрият ми приятел от детинство тръгне по път, който не отговаря на убежденията ми. Бих го попитал защо. Е, нищо, значи вашата принадлежност към масоните не създаде проблеми и спорове помежду ви, така ли?
Сарп усети, че за да бъде убедителен, трябва малко да отстъпи. Полицаят беше прав. Не беше възможно изобщо да не са говорили.
— Е, не е точно така — промърмори. — Говорихме разни неща.
— Какви например?
— Корай кой знае защо смяташе, че масоните бързо просперират.
— А не е ли вярно?
— Не е.
— Стига, докторе. Всички знаят, че масоните се подкрепят взаимно и бързо се издигат. Не е ли така и в политиката? Четох някъде, че Сюлейман Демирел бил масон. Когато издигнали кандидатурата му за председател на партията, съперникът му доказал с документи принадлежността му. Масоните обаче издали удостоверение, че това не е вярно. И така Демирел станал партиен лидер. А после премиер.