Внимателно постави върху тоалетката извадения от сака тънък плик и го отвори. Леко издърпа изкуствените мустаци и ги закрепи над устната си. Погледна в огледалото. Не се хареса. Изпробва четири вида. Спря се на третия. Беше ред на брадата. Изпробва първата, която му хареса. Не беше зле, но не пасваше с цвета на мустаците. Брадата беше черна, а мустаците — прошарени. Единственото подходящо в чантичката беше цялостна брада, свързваща се с мустаците около устата.
„Това става“, каза си. Свали я и внимателно намаза с течност необходимите места. После сложи първо брадата. След нея — мустаците. Никак не е зле, огледа черепа с брада и мустаци в огледалото. Сложи си и перуката. Мразеше я, но нямаше друг начин. Турската полиция търсеше гологлав убиец.
Последни смени лещите. Сега се гледаше с леденостудени сиви очи.
Цялото му тяло се напрегна при звъна на телефона. Какво ти става, запита се, протягайки ръка. Стегни се.
Той беше. Стържещият.
— Знаеш ли как убиват скорпионите?
— Беше злощастен случай — опита се да измрънка.
— Злощастен ли? — се чу ужасяващо раздиране от слушалката. — Злощастен?
— Ще се справя. Повече няма да се…
Не успя да завърши изречението.
— Можеш ли да направиш три от две, Скорпион?
Докато трескаво търсеше отговора, гадното стържене в слушалката изрева:
— Можеш ли? Отговори.
— Не.
Разнесе се смразяващ смях.
— Но ти направи, Скорпион. Направи три от две! Може да направиш и четири, и пет.
Тогава разбра въпроса. Имаше предвид избягалата му жертва и проститутката, която не влизаше в сметката.
— Ще се справя — каза, опитвайки се да звучи спокойно.
— Справи се. С всичко. Веднага.
— А другият? Дето каза да чакам знак?
Стърженето престана.
— Чакай — пак замлъкна, после продължи: — А може да ми потрябва някой друг. Змия вместо Скорпион.
Какви ги приказваше този проклет тенекиен глас? Да не си мислеше, че ще го изтрие като с гума?
— Не. Не можеш да направиш това.
— Наистина ли? И защо?
Трябваше да отговори веднага. Една дума не на място, една слабост или нерешителност щеше да му бъде краят. Знаеше това.
— Скорпионът си свършва работата докрай — каза колкото можа по-решително. — Винаги е било така…
— Но направи три от две — просъска гласът. — Три от две.
Убиецът се направи, че не чува:
— Ще се справя. С всичко.
— Хайде де.
И двамата чуваха дишането си.
— Не отговори на въпроса ми — каза скърцащият.
— На кой въпрос?
— Как се убиват скорпионите?
Убиецът почувства как кръвта замръзва във вените му. Прехапа устни, за да не започни да реди ругатни, започващи с: „Ти, проклет маниак“.
— С огън — проскърца гласът. — Палят огън около него. Когато скорпионът разбере, че не може да се измъкне, се убожда.
Последва неистов изблик на стържене.
— Полял съм с бензин около теб, Скорпион. Чакам да драсна клечката.
Чу се ужасяващ смях и линията прекъсна.
Това беше смъртна присъда. Или щеше да умре той, или останалите.
Истанбул
— Не мога да разреша това — намръщи се Гардения Нериса.
— Какво? — извика Волкан Демиркан. — Какво не можеш да направиш?
— Да разреша.
Това момиче разхубавяваше ли се от гняв? Като се ядосаше, в очите ѝ светваха звезди.
— Кой ти иска разрешение? Ти да не си ми началник, та ще ми разрешаваш?
— Задължението ми е да ви пазя. Много е опасно. Не можете да го направите.
— Всичко мога да направя — просъска в лицето ѝ. Харесваше му да крещи на това прекрасно създание. Това прозрение го удиви. Да ѝ крещи, да я разтърсва за рамото, да раздруса главата ѝ докато русите ѝ коси се разлетят във въздуха, да види гневно свитите ѝ устни и…
Боже мили, рече си, уплашен от мислите си. Искам да я целуна.
Беше пожелал да целуне Гардения още след изстрелването от подводницата, когато изскочи на повърхността, спасявайки се от смъртта, и чу гласа ѝ. Тогава го беше отдал на радостта от избавлението. Но сега? Сега защо искаше да я целуне?
Капитанът не закъсня да забележи промените в изражението му. Но сега нямаше време за това. Този лудньо беше на път да провали всичко.
— Бъдете разумен — опита се да го укроти. — Непременно ще ви познае някой. Не можете да отидете сред толкова много хора. А и аз не мога да ви опазя в такава тълпа.
Той я изгледа навъсено:
— Аз сам ще се пазя. Както съм го правил до днес. Защо отказваш да ме разбереш? Той ми беше приятел. С приятелството си ми помогна да се върна към живота в най-тежкия момент.