— Разкажи за номера с катастрофата.
— За сигурността на държавата е, това стига ли? Задоволи се засега с това, докторе. И ми разкажи за убийството на общия ни приятел.
— А ако те издам?
— Няма да го направиш — усмихна се Волкан.
— Не бъди толкова сигурен.
— Даже съм напълно сигурен. Приятел на Корай не би ми навредил.
— А ако го направя?
Лицето на Волкан Демиркан се изопна.
— Аз млъквам, Гардения ще каже. Да знаеш, че под красотата ѝ се крие железен юмрук — и го погледна в очите: — Виж какво, докторе, нямам никакво време. Говори.
— Защо пожела да говорим?
— Защото имам предположение за дейността на Корай, затова. След терористичните атаки в Европа, Корай пристигна в Рим. Прегледа маса документи. Даже успя да влезе в архивите на Ватикана. И докато светът настояваше, че зад атентатите стои радикална ислямска терористична организация, пръв Корай започна да търси структурата Тайна държава.
Тайна държава ли? Тези две думи му бяха достатъчни. Взе решение. Трябваше вече да сподели този товар с някого. Вероятно само след няколко часа Хаккъ Каплан, полудял от измък-ването им от полицая, щеше да го спипа и да го принуди да говори. Нека тогава пръв научеше за мъртвия посланик. След като Корай му се беше доверил, и той щеше да го стори.
— Ще разкажа всичко. Но нека седнем някъде.
— Не може — възпротиви се Гардения Нериса. — Да идем в къщата.
Изненадан, Волкан я хвана за ръка и я дръпна настрани.
— Сигурна ли си?
— Разбира се.
— Но нали сутринта каза, че…
— Ние имаме една приказка — усмихна се момичето, — че разликата между пренебрегването на една и на хиляда забрани е само в трите нули.
— Знаеш ли какво правиш?
— Да.
— Никой не трябва да чуе разговора ни. А наричаното от теб къща е огромно око и ухо на сателит. Не става. Дори аз да се съглася, той веднага ще се усети.
— Няма.
Без да чака отговора на Волкан, Гардения каза:
— Мистър Сарп — и се приближи до него. — Мястото, което ви предлагам, е тайната квартира на британското разузнаване.
— Моля?
— Да. Подслушва се седем дни в седмицата по двайсет и четири часа в денонощието. Всичко се записва.
— Тогава защо ни…
— Ако ми се доверите, ще обезвредя системата.
— А те ще обезвредят теб — намеси се Волкан.
— Несъмнено. Но първо ще поискам разрешение. Ако го получа, няма проблеми.
— Няма нужда — каза Сарп. — Ако негово превъзходителство вярва на Великобритания, аз не вярвам. Хайде, всеки откъдето е.
— Мистър Сарп — гласът на капитана изплющя като камшик, — не искам да вярвате на британското разузнаване, а на мен, Гардения Нериса.
Сарп се вгледа в нея.
— Дайте ми половин час — прошепна момичето. — Независимо със или без разрешение, очите и ушите на къщата ще се затворят. Заклевам се, че ще ви чуе само Господ.
В същия този момент Хаккъ Каплан сипеше ругатни в кабинета си. Радиотелефонът беше зазвънял, докато проучваше снимките от убийството на Корай Булут и отчета на Съдебна медицина.
— Трийсет и четири нула осем — каза притеснен глас. — Трийсет и четири осемдесет и пет… Въпросните лица не са се прибрали.
Комисарят гневно скочи от креслото. Веднага грабна телефона.
— Намерете оня и двете жени — кресна. — Щом ги открият, да ги арестуват. Искам и тримата тук преди зазоряване — и трясна слушалкака.
Продължавайки с една ръка да рови снимките и доклада, с другата избра някакъв номер.
— Прати ми тъпака Нусрет. Да се вдига от тях и да идва. Намери ми и прокурора по делото на Корай Булут. Не, недей. Аз ще го потърся.
Избра номера на прокурора. Зачака.
— Пак изчезна — каза кратко. — Моля? Сарп Кая… Свидетел номер едно по убийството на Корай Булут… Сега е с двете жени… И аз щях да помоля за това… Ако заповедта е със задна дата, ще бъде добре. Да. И забрана за напускане на страната… Благодаря.
Затвори телефона.
„Моли се, Сарп Кая“, промърмори. „Моли се аз да те намеря преди убиеца. Майката ще ти разплача, но ще ти спася живота.“
Грабна радиотелефона.
— До всички екипи — каза. — Код девет нула едно.
Цялата истанбулска полиция беше мобилизирана.
И в миша дупка да бяха се скрили, щяха да ги открият.
— Кой казваш, докторе?
Волкан мълчаливо изслуша разказа на Сарп Кая. Докато не каза „Тувалкаин“.
— Какво? Какво каза?
Сарп, който вече започваше да се дразни от безразличието му до този момент, промърмори:
— Слава Богу. Вече мислех, че си си глътнал езика. Корай каза „Тувалкаин“. Един от двамата несъщи братя на Ной.