Филиз ласкаво плясна Сарп по коляното и се втурна към умивалника.
Бурята, от която Волкан се страхуваше, се разрази след като Сарп и Филиз напуснаха квартирата с един закрит микробус.
Гардения забеляза, че се приготвя и го попита:
— Какво правиш?
— Оправям си външния вид.
— Защо?
— Забрави ли, че днес предстои тържество в моя чест — ухили се, като избягваше да среща погледа ѝ. — Човек трябва да бъде елегантен на собственото си погребение, нали?
Гардения се изправи без да отговаря. Тръгна към стълбите за долния етаж. Когато стигна до устройството на стената, Волкан разбра намерението ѝ. Но вече беше късно. Успя само да каже:
— Ей, не прави това!
Гардения не му обърна внимание. Бързо прокара пръсти по панела с девет цифри и три бутона в различен цвят.
Беше заключила всички изходи в нелегалната квартира. А Волкан не знаеше кода. Беше затворник в къщата. Единственият начин беше Гардения да отключи.
— Отключи, моля те, Гардения!
— Защо?
— Отиваме на погребението. Трябва да бъда там.
— Не става. Да не си полудял? Това е невъзможно.
— Моля те, длъжен съм.
Момичето застана пред дигиталното устройство с разкрачени крака и ръце на хълбоците. Точно като войник. Погледът ѝ беше строг, а лицето — безизразно.
Волкан Демиркан стана и тръгна към нея.
— Отключи, Гардения.
Тя изобщо не помръдна. Само още малко разтвори крака за повече стабилност.
— Не ме принуждавай, Гардения. Отключи вратата. Знаеш, че ако се помъча, ще разбия кода.
— Хайде, бе! — тонът ѝ беше безизразен. — Я опитай!
Волкан пристъпи още една крачка и когато протегна ръка към устройството зад гърба ѝ, се случи нещо неочаквано. Гардения светкавично измъкна оръжието от кръста си.
Когато опря дулото в гърдите му, Волкан се засмя:
— Ще дръпнеш ли спусъка?
— Изобщо не се съмнявай.
В очите ѝ сякаш гореше огън. Никога досега не беше я виждал толкова категорична.
— Ще ме застреляш, така ли?
Вместо отговор момичето опря плътно дулото в гърдите му.
— Но скъпа — опита той нежно, — това е собственото ми погребение. Ще присъствам на погребението си, представи си. Това не се случва всеки ден. Може да влезе и в книгата на рекордите Гинес — и вдигна ръка, сякаш пишеше нещо. — Човекът, присъствал на собственото си погребение!
Засмя се и погледна Гардения с най-чаровния си поглед, но не постигна ефект.
После се опита да отблъсне дулото от гърдите си. И тази маневра не успя. Точно обратното, капитанът натисна още по-здраво и се приближи плътно до него.
— Волкан — извика. — Не ме принуждавай. Недей да го правиш!
Той забеляза как показалецът ѝ се извива като лък върху спусъка. Моментен нервен спазъм или опит да ѝ отнеме оръжието щеше да отпусне лъка. След като куршумът пробиеше малка дупка в гърдите му, щеше да счупи ребрата, да пръсне със страшен гръм вътрешните органи, да отвори дупка като пещ на гърба му и да се забие в стената.
Момичето нито за миг не отдели очи от неговите.
— Вероятно мислиш, че си ме омаял достатъчно, за да не те убия, Волкан. Ще го направя без да ми мигне окото. Така съм обучена. Да не се поддавам на чувствата си.
— Вчера се съгласи.
— То си беше за вчера.
— Какво значи това? Каква е разликата между вчера и днес?
— Днес ще има много хора. Повечето от тях те познават. Освен това вестниците и телевизиите дни наред показват снимката ти. Ще дойдат и президентът, и премиерът.
Добре, помисли си Волкан. И убиецът ще бъде там.
— Престани вече с тия глупости — рязко каза Волкан. — Ти си тук, за да изпълня задачата си. А ми пречиш.
— Задачата е изпълнена. Контактът е осъществен.
— Само част от нея — процеди Волкан през зъби. — Приключи маскарадът на твоите. Сега ще изпълня поставената ми от моя премиер задача.
— Задача от премиера ти ли?
— Да, съкровище. Имам нова задача.
— Ако попитам, ще ми кажеш ли каква е?
Дулото беше все още опряно в гърдите му, но тонът сякаш беше смекчен.
— Ще ти кажа — незабавно отговори Волкан. — Имам задача да предпазя премиера от заговор.
— Какъв заговор?
— За убийство. Поне ще се опитат. Твоят министър знае това. И нарочно идва на погребението. Така че няма нужда да тичаш горе и да изправяш Лондон на нокти. Затова отключи вратата.
Гардения завъртя глава.
— Ако се опиташ да ме спреш, ще те премажа и ще мина.
Решителното изражение върху леденото лице на капитана не се промени.
— Знам, че ще го направиш — каза студено. — Но не ти го препоръчвам.