— А защо клеветят масоните?
Зададеният чистосърдечно, с ококорени очи въпрос свари Сарп неподготвен. Помисли си, че откакто е масон, никой друг въпрос, зададен от умни хора като Корай, не го е разтърсвал така. „Защо ги клеветят?“ Защо наистина? Не можа да отговори. Понеже не знаеше.
— Остави чужденците — каза Филиз. — Всички наши известни люде са все масони. Не можело да се издигнеш иначе.
— О, мила, не е точно така.
— Как да не е? Дори султан Мурад V е бил масон. Великите Рашид паша, Митхат паша, Талят паша…
— Председателят на парламента Кязъм Йозалп, бившият премиер Хасан Сака, Суат Хайри Юргюплю, Тевфик Рюштю Арас, Селим Сапер и още около петдесет министри, Намък Кемал, Зия Гьокалп, Зия паша, Шинаси. Месут Йълмаз от по-новите премиери, Бюлент Акарджалъ от министрите. Филиз, този списък е много дълъг. Знаеш, че в него има и приятели на Ататюрк, нали?
— И той ли е бил масон?
— По този въпрос има различни твърдения.
— Не знам за твърденията. Мустафа Кемал е бил масон. В публикувания през 1998 година от Ню Йорк Таймс списък на масоните фигурира и името на Ататюрк. А в мемоарите си прислужникът му пише, че при една разходка в Измир Ататюрк казал: „Едно време и аз бях масон, но ми омръзна. Участвах в ритуалите и повече не стъпих в онази сграда“, бил казал Ататюрк.
— Всичко това са слухове. Колкото е погрешно да се каже, че е бил масон, толкова и че не е бил. Според версията Мустафа Кемал е бил приет през 1913 година в ложата Веритас в Солун. Талят паша е от същата ложа. И пак според версията не е останал дълго.
— Всъщност Ататюрк е закрил масонските ложи — каза тя.
— Не може да се каже, че ги е закрил. Решил е масоните да прекратят дейността си. В масонството това се нарича „приспиване“. И масонството в Турция заспало.
— Ако не са заспали, щели да бъдат закрити.
Сарп я погледна замислено. Внезапно се сети и я попита:
— Защо ме разпитваш за това?
Лицето на момичето грейна:
— Защото като се омъжа за теб, ще стана масонска съпруга.
Сарп избухна в смях, а Филиз се засегна.
— Какво смешно има? Няма ли да бъда масонска съпруга?
— Ние наричаме сестри масонските съпруги, дъщери и майки.
— Хубаво, тогава ще бъда сестра. И без това съм такава.
— И то най-красивата от всички. А аз ще ти дам белите ръкавици, които не съм давал никому от вечерта на приемането ми.
— Ръкавици ли? Защо?
— Масоните носят ръкавици в ложата. Това е символ за винаги чистата ръка на масона. При приемането дават два чифта ръкавици. Почитаемият казва: „Единият за вас. Другият ще дадете на съпругата, дъщерята, майката или на любимата“. Не съм намерил жена, на която да дам втория чифт.
Погледът на момичето се замъгли.
— И ще сключим брак по масонски.
— Боже мили, това пък какво е?
— Най-великолепната сватбена церемония в света.
В този момент капаците на вратата към улицата зазвънтяха и започнаха да се отварят. Те станаха. Отвори се и вратата в дъното на склада и трима души тръгнаха към влизащата кола. Свалиха от покрития пикап две огромни метални каси. Тримата обсъждаха надълго и широко до сандъците нещо, което те не чуваха.
После единият дойде при тях.
— Време е, господине. Да ви настаним тук.
Тогава момичето разбра, че щяха да ги наместят в сандъците ковчези.
— Дума да не става — възрази. — Никога няма да вляза там.
— Един момент — намеси се Сарп. — През целия път ли ще останем там?
— Не — отговори служителят. — Само до излитането на самолета.
— А на мястото, за което пътуваме?
— И там известно време ще престоите вътре. В града сте свободни.
Сарп погледна Филиз.
— Ще се задуша — простена тя. — Ще умра.
Служителят отвори капака на единия сандък. Вътрешността беше покрита с мека материя. Щяха да легнат по гръб. Като мъртъвци. И капакът да се затвори над тях.
— Спокойно можете да дишате. Не се безпокойте. Бездруго ще останете не повече от четирийсет минути.
Четирийсет ли? Боже Господи. Четирийсет безкрайни минути.
Филиз пак погледна Сарп. Той протегна ръка и я привлече към себе си.