„През последните двеста години са направени много мащабни проучвания в района на Палестина и Йордания. На пръв поглед някои от тях нямат нищо общо с действително търсеното. Юдеите са претършували Йерусалим надлъж и шир. Убедените в историята за Тувалкаин са търсели камъка. Ако осмата тайна, просъществувала десет хиляди години, е била формула за могъща сила, както се говорело, добралият се до нея е щял да стане господар на света. Изследователите християни са проследявали връзката с Иисус. Съществувало негласно съревнование за откриването на камъка. Но никой не е признал, че се търси камъкът на Тувалкаин. Сякаш това било легенда. А науката не признава легендите.“
„Етооо“, каза Корай след кратко мълчание. „Последни десет минути. Сега трябва да се върнем в последните дни на Втората световна война. Чакай, не казвай веднага „Оох“. Не искаш ли да узнаеш кой стои зад цялата тази гнусотия? Пътят към това преминава през концентрационния лагер в Треблинка, приятелю. Възрастен равин на име Мойсей в нощта преди газовата камера разказал преданието за Тувалкаин на еврейско момиче. То се казвало Ребека. „Силата, която ще спаси еврейския род и ще го направи властелин на света, е скрита в откраднат от Храма на Соломон камък“, прошепнал той на Ребека. „Тази тайна ще спаси евреите. Ще отмъсти за народа ни. Открий камъка с тайната. Запаши меча на Тувалкаин. Ако не успееш да намериш камъка, разкажи всичко това преди смъртта си на някой роднина, а ако не са ти останали такива — на евреин, комуто имаш доверие. Умри, но постигни целта си, такава е повелята Божия“, и така нататък. Ребека не обърнала внимание на налудничавите брътвежи на умиращия старец. Била сред спасилите се от лагера след войната. Момичето заминало за Щатите и се омъжило за евреин. Родила две деца. Така Ребека, която смятала, че след преживения в лагера ужас ще отиде в рая, забравила и равина, и разказа и завета му. Докато не остаряла и не усетила, че времето ѝ за преминаване отвъд приближава. На смъртния си одър разказала легендата на сина си. Също като равина в Треблинка го заклела: „Открий камъка с тайната. Препаши меча на Тувалкаин, овладей великата сила. Превърни еврейския народ във властелин на света.“ Сега схвана ли, Сарп? Ето така се е появил нашият Тувалкаин.“
Сарп не издържа и възрази:
— Не разбирам. Какво ми даде, Корай? Все същите отегчителни проклети приказки. Кой е тоя мръсник Тувалкаин? Кой взривява хората, кой им прерязва гърлата? Кой оставя послания със скрибуцащ глас? Кой пуска по мен палача си да ме премаже в дърветата? Кой иска да убие премиера? Защо? Кой е този гадняр, Корай? Кой?
Истанбул
Преди да се върне в хотела, влезе в бара от предишната вечер. В момента най-много се нуждаеше от незабавно неутрализиране на хормоналната атака. Трябваше да помисли. Затова беше необходимо да се успокои и да бъде хладнокръвен. Трябваше да изпълни заплануваното и да действа.
Убиецът се отправи направо към бара и седна на едно от високите столчета.
— Джей Би — рече кратко.
— Лед? — попита барманът.
— Да.
Отсреща от плазмения екран задъхано говореше жена. После се показа суматохата в двора на джамията. Вероятно жената разказваше за стрелбата по премиера. Отново и отново показваха същите кадри. Извеждането на целта от двора, качването в колата и потеглянето. Статичната фотография на млад мъж покри екрана. Веднага го позна. Огромната глава вече не беше на раменете му. Части от мозъка му се бяха посипали по главата на охранявания от него.
— Съжалявам, друже — измърмори и вдигна чаша към екрана.
— Ехооо!
Обърна се по посока на гласа. Насреща му се хилеше момичето, което снощи беше заприказвал тук.
— Май харесал тук, а?
Убиецът изгледа момичето от глава до пети.
— Харесал ли, приятелю?
— Кое?
— Свали ме само с поглед.
Олеле мале, рече си. Английският ѝ беше ужасен, но не ѝ пукаше. Детето искаше да си поиграе. Ето това щеше да му дойде добре в момента.
— Ти другояче ли искаш?
— С очи става, но аз предпочита друго.
— От пръв поглед разбрах, че имаш вкус.
Момичето се примъкна по-близо и отърка коляно в бедрото му.
— И ти разбира от качество.
— Разбирам — ухили се убиецът.
Когато момичето кацна на съседното високо столче и свали жакета си, гърдите му изхвръкнаха навън. Убиецът усети потрепване на едно място.
— Професионално око — отговори, съсредоточен в деколтето ѝ. — От пръв поглед познавам качествената стока.
Коляното на момичето се плъзна от бедрото към слабините на завъртелия се към него мъж.