— Но качествена стока — скъпа.
Все същото, помисли си.
— Мразя евтина стока.
— Тогава се разберем.
— Зависи от мястото на доставка на стоката — протегна той ръка към нея. Здраво стисна бедрото ѝ през дънките.
— Какво място предпочита?
— Не знам, чужденец съм.
— Аз може дойде в хотел — прошепна тя в ухото му.
— Не може.
— Да няма жена в хотел?
— Нещо подобно.
— Тогава — замислено отговори момичето — получиш стока вкъщи.
— Това вече ми харесва. Знаеш си работата.
— Като види, се чуди. Хей, няма поръча уиски? — и се обър-на към бармана: — Както обикновено, Нихат.
Той ѝ наля половин чаша водка „Сива гъска“.
— Блъдимери — изгука момичето. — Обича ли кървави, живи неща?
Убиецът се стъписа за момент. Опита се да прочете отговора в очите ѝ.
— Много си падам — просъска. Опипващата бедрото ѝ ръка пое нагоре.
— Кротко — бутна момичето ръката му. — Стока не тук. Забравил? Стока вкъщи. Още рано. Няма търпение? Аз дава бонус. Ако иска, концерт саксофон… Хей, какво прави? Боли.
Погледналият екрана с крайчеца на окото си убиец се беше вцепенил. Галещата бедрото ѝ ръка беше стиснала като клещи.
Бързо отдръпна ръката си и се обърна към телевизора.
Оттам го гледаше мъж с къдрава черна коса, гърбав нос и злобни очи. Сигурно стотици пъти го беше виждал по вестниците и телевизията. Но друго му направи впечатление. Онова зад него… Една форма в сянката, която можеше да различи само човек, виждал я преди това. Око в триъгълник.
Боже Господи! Възможно ли е? Това ли е онзи с тенекиения глас?
Вече беше виждал много снимки и кадри с този мъж, но никъде не беше забелязал триъгълника с окото.
— Защо показват този човек? — попита момичето, без да отделя поглед от екрана.
— Аз сърдита. Много заболяло. Няма игра. Ще посинее.
Сграбчи китката ѝ и повтори въпроса.
— Казвай. Защо показват този? Умрял ли е?
— Не умрял.
— Какво казват в новините?
— Не знае, не чула.
— Какво пише под снимката?
— Иде в Истанбул.
За мен!
Убиецът усети беззвучен вътрешен писък, който отново разигра хормоните му. Идва за мен, изпъшка на ум. Да запали бензина около скорпиона!
После с рязък удар блъсна момичето на пода и напусна бара без да се обърне.
Като пристигна в хотела, беше напълно спокоен.
Значи това беше онзи със стържещия глас?
Кой можеше да повярва. Кой би повярвал, че това е онзи, който се нарича Тувалкаин?
— Аз — промърмори, прокарвайки през четеца картовия ключ на стаята си. — Аз бих повярвал.
Бавно отвори вратата и се промъкна вътре. Постоя неподвижно, без да пали лампата. Когато се убеди, че вътре няма никой, светна и затвори вратата след себе си.
Тръгна направо към банята. Съблече се и отвори докрай крана на топлата вода. Застана под душа. Изчака врялата вода да погали раменете му. После отвори докрай студения кран. Повтори действията няколко пъти и излезе. Отиде до леглото без да намята хавлията. Дръпна завивката.
Отскочи крачка назад с погнуса.
— Какво е това?
Върху белия чаршаф стоеше огромен, черен пустинен скорпион. Протегнал щипци напред, изпружил нагоре опашка със смъртоносното оръжие в края, голям колкото длан. Един удар с опашката стигаше да го изпрати в ада.
Когато първият пристъп на паника премина, докосна скорпиона с върха на ножа си.
Изобщо не помръдна. Още веднъж. Смъртоносната опашка пак остана неподвижна.
Мъртъв! Скорпионът беше умрял!
Уплахата и стресът преминаха в ярост.
Веднага започна да се облича.
— Получих съобщението ти — каза на глас. — Тувалкаин знае как се убива скорпион. Я да видим дали знае как Скорпионът убива?
След пет минути беше вън.
Ла Валета
Последните десет минути от записа на Корай Булут бяха направо шоков ураган.
Сарп Кая панически се изправи. Извади диска от компютъра, заръча на Филиз да го копира и изхвърча през вратата.
Вече знаеше. Не можеше да бъде. Не беше възможно. Не вярваше на ушите си. Вече знаеха кой се нарича Тувалкаин, Синът на вдовицата и не знам кой си на Свещената тайна. От мястото, където се намираше, Корай, любимият му приятел, беше им прошепнал и тайната на камъка. Вече знаеше у кого е камъкът. И този човек беше под смъртна заплаха. Оставаше едно-единствено неизвестно: Тайната в камъка.
Филиз също беше ужасена. Чудеше се какво да се прави след всичко чуто и видяно. В края на записа Корай беше им казал: „Не мога да ви дам име. Защото прекрасно го знаете. Това е синът на спасилата се от Треблинка Ребека… Тувалкаин!“ В ушите на Филиз още отекваше извисилият се в крясък глас на Корай. И внезапно на монитора беше изникнал невероятен образ. И двамата се бяха вцепенили. Скачайки, Сарп беше обърнал стола си. А Филиз беше пребледняла като платно под въздействието на последните думи на Корай: „Спрете го. Не му позволявайте да вземе камъка. Той трябва да се унищожи“.