— Когато Корай се обади, ти дори забрави, че си ме поканил. Поръча да запазя маса не за нас, а за вас. Цяла нощ говори с него… А сега… Той е там…
Думите вече едва се отронваха от устните ѝ. Сълзите течаха по бузите ѝ, оставяйки черни следи от спиралата по миглите.
— Там… Лежи безжизнен… — продължи. — Намушкан. При това положение много ли е чудно, че искам да знам причината за убийството?
Момичето изглеждаше като излязло от филм на ужасите. Сарп се изненада на желанието си да я прегърне. Със зачервените си очи, изцапани бузи, разрошени коси и потъмняло от недоспиване, страх и гняв лице вероятно беше най-грозната жена в момента, но Сарп кой знае защо изпитваше непреодолимо желание да я прегърне и да избърше сълзите ѝ.
Стой си на мястото, каза си. Не забелязваш ли в каква опасност си? Или пък тъкмо опасността предизвикваше тези чувства?
— Уверявам те, че не знам — каза тихичко. — Наистина не знам, Филиз. Да, говорихме много. Ти познаваш Корай. Пак разви куп сценарии. Тайни-майни, опасности и тем подобни. Ще повярваш ли, че не го приех сериозно и дори не го слушах внимателно… Брътвежи някакви…
— Тайни и опасности ли? Разкажи. Къде е бил цяла година например?
Сарп изведнъж се съвзе от споходилата го мисъл. Филиз незабавно трябваше да се махне оттук. Хвана я за ръцете. Усети топлината и треперенето ѝ.
— Сега трябва да си тръгваш — каза тревожно. — Полицията ще пристигне всеки момент. Не бива да те завари тук. Засега им стига един заподозрян.
— Заподозрян ли? Кой?
— Аз.
Забеляза, че Филиз не схваща и се усмихна. Това никак не подхождаше на ситуацията, но му дойде отвътре.
— Първо в мен ще се усъмнят. Не се забърквай и ти. Един от нас трябва да е свободен.
— Ще те арестуват ли? Това ли имаш предвид?
— Не мисля. Но ще ме задържат известно време. Ще задават въпроси. Ако те заварят тук, заподозрените стават двама. Затова трябва веднага да тръгваш.
Момичето искаше да възрази, но той я спря.
— Обещавам ти, че щом полицията ме пусне, ще ти разкажа разговора с Корай.
Филиз взе чантата си. Докато вървеше към входната врата, се опитваше да не поглежда към хола.
— Още нещо — каза Сарп Кая. Хвана ръката ѝ и я спря. — От теб искам две неща. Но няма да питаш за причината.
Филиз го погледна изненадано.
— Без въпроси — настоя Сарп. — Първо, няма да ходиш в кабинета и в дома ми. По никакъв начин. Дори да те повикам, няма да го правиш. Ясно ли е?
Филиз кимна смутено.
— Второ — продължи Сарп, — купи и за двама ни ваучери за телефон.
— Ваучери ли?
— Не зная сега как се купуват. Едно време май искаха лични документи. Ако още е така, няма да показваш. Нито мои, нито твои. Ако трябва, купи с документите на майка ти. Измисли нещо. Но в никакъв случай не давай лични данни.
Погледна момичето в очите.
— И последно — добави тихо. — Огледай се дали не те следи някой. Ако се усъмниш, смени няколко превозни средства. Оттук отивай право у вас. Не излизай, докато не те потърся. И в никакъв случай не ми звъни.
— Плашиш ме, Сарп.
Отвори вратата.
— Добре — прошепна той. — Всъщност това искам. Ако се страхуваш, ще оживееш.
— Приятелят ви имаше ли врагове, докторе?
Що за глупав въпрос. Ако така се водеше разпитът, в архива с неизвестни извършители щеше да влезе и делото на Корай. Вдигна рамене.
— Не зная — отговори на комисаря. — Едва ли.
Апартаментът гъмжеше от полиция. Непрекъснато влизаха и излизаха.
Полицейският фотограф, заснел трупа на Корай от различни ракурси, сега снимаше всичко в дома. Една служителка насипваше с някакъв прах и вземаше пръстови отпечатъци. А двама други полицаи очертаваха с дебел флумастер трупа на приятеля му. За да се знае позата на тялото след откарването му в моргата. Във всяка стая имаше полицаи. В кухнята, банята и задната градина. Пред уличната врата.
— Добре — каза комисарят, записвайки в малък бележник. — Корай Булут сам ли живееше?
— Да.
— Сигурен ли сте?
Естествено, че беше сигурен. Кимна.
— И откъде сте така сигурен? Все пак възрастен мъж. Не е ли нормално да има връзка?
Връзка? Корай ли? Завъртя глава.
— Не.
— Защо? Приятелят ви не се ли интересуваше от жени?
Сарп изгледа комисаря, без да крие раздразнението си.
— Какво искате да кажете? Не ви разбрах. Разбира се, че се интересуваше. Какво намеквате?
Комисарят записа нещо в бележника.
— Ако се е интересувал, не е ли странна липсата на връзка?
— Не — отговори рязко.