— Тоест, не е водил жени в дома си, това ли имате предвид?
— Нищо нямам предвид, комисар. Не сме се виждали повече от година. Дори да е имал връзка в този период, аз не знам. Но доколкото ми е известно, нямаше нищо постоянно.
— Разбирам.
Не беше убеден, че разбира.
— Както и да е — продължи комисарят, след като записа още нещо в бележника. — Преди малко казахте, че не сте се виждали повече от година, така ли?
— Да.
— Може ли да попитам защо, докторе. Скарани ли бяхте?
Ах ти, хитрецо, каза си. Започна се. Опитва се да разбере имам ли причина да го убия.
— Нее — отговори напълно спокойно. Сам се изненада от хладнокръвието си. — С Корай сме приятели от двайсет години. И през това време не сме се скарали нито веднъж.
— Чудесно. В днешно време не се среща често такова приятелство. И след като не сте били скарани, защо не сте се виждали толкова дълго?
— Не знам — отговори Сарп категорично. Беше решил засега да не разказва за срещата им снощи. А въпросите на комисаря доказваха, че решението му е правилно. Може и да не разсъждаваше безпогрешно, обаче смяташе, че загадъчността, обвиваща убийството, не е по силите на полицията. — Всъщност — продължи — бил е на пътешествие.
— Това не ви ли се стори странно? Ако аз имах толкова близък приятел, щях да го потърся и да го уведомя преди пътуването. Цяла година изобщо ли не ви се обади?
— Не.
— И изведнъж вчера се появи и ви потърси?
— Точно така.
— Като се видяхте, не ви ли разказа какво е правил една година?
— Работел по някаква книга — излъга Сарп втори път. — Обиколил няколко държави за проучвания.
— Спомена ли сюжета?
— Не. Изобщо не засегна тази тема. Само веднъж се оплака, че имал още много работа.
— Не каза ли в кои страни е бил?
— Е, за това доста говорихме. Германия, Великобритания, САЩ, после отново Германия, Франция. Така каза.
— Интересно. Двама много сърдечни приятели се срещат отново след година и си говорят за Германия, Великобритания, Америка и прочие. Не е ли странно?
— Май не ме разбрахте добре, господин полицай…
— Комисар — поправи го той.
— Моля да ме извините, комисар. Не сме говорили за географията и историята на тези страни, разбира се. То е ясно…
И го погледна многозначително.
— За мен не е — сухо отговори комисарят.
Въобще не се изненадвам, помисли си Сарп.
— Ами за… — прошепна — за жените, с които се запознал в тези страни…
— О, сега ми стана ясно — и комисарят заразглежда Сарп с ледено изражение. — Цяла година Корай Булут не ви е потърсил. Изниква внезапно. Разказва ви за жените в страните, където е бил. И после го убиват.
Сарп предпочете да замълчи. Това беше ключовият момент на разпита.
— В колко казахте, че сте се разделили?
— Не съм казвал. Май наближаваше един.
— Защо май?
— Защото си погледнах часовника като поискахме сметката. Наближаваше дванайсет и половина. Сигурно сме седели още десет-петнайсет минути.
— Какво стана след това?
— Разделихме се.
Сега ще ме пита къде съм отишъл, помисли си. Поколеба се дали да каже, че е ходил при Филиз. Едно беше ако кажеше, друго — ако не кажеше.
— Какво направихте, като се разделихте с Корай Булут?
— Отидох си у дома, естествено. Тази сутрин ме чакаше операция.
— Много жалко, очевидно не сте отишли за операцията. Това добре ли беше или не за болния?
Ядоса се.
— Неосъществените операции приемам като лош късмет за пациентите ми — отговори студено. — Всеки хирург мисли така. И това е истината.
Комисарят го погледна без да отговори.
— Някой видя ли ви? Че се прибирате вкъщи? Портиер или съсед?
— Аз не видях никого. Но не знам дали някой е видял мен, може да проверите.
— Тогава не погледнахте ли отново часовника?
Тонът му беше подигравателен.
— Разбира се, погледнах го. Три без двайсет. И веднага си легнах.
Това също беше опашата лъжа.
— Продължете, докторе.
— Телефонът иззвъня.
— Беше приятелят ви…
— Да, беше Корай.
— И какво каза, докторе? Можете ли да си спомните точно?
— Поиска веднага да отида.
— Как каза това?
— Сякаш беше уплашен. Говореше шепнешком.
— Какво точно каза, докторе? Чакам едно изречение от вас.
— Амии… Има някой, каза. Вкъщи има някой.
Това не беше точно лъжа. По-скоро беше непълно.
— И вие се качихте в колата и дойдохте тук, заварихте го убит и ни се обадихте…
— Точно така стана.