— Научи ли кой го е търсил?
— Секретарката му.
Комисар Хаккъ Каплан погледна помощника си.
— По това време? Това не ти ли се струва странно? Очевидно е много отдадена на работата си — тонът му беше язвителен. — Иначе защо ще звъни на шефа си по това време? Ето те теб. От години работим заедно, но никога не си ми звънял в четири и петдесет и пет.
— Разговорът е прекъснат след двайсет и шест секунди.
Хаккъ Каплан се почеса по започналата да оредява коса.
— Защо ли секретарката е трябвало да се обади за двайсет и шест секунди в четири и петдесет и пет през нощта? Явно докторът не обича дългите разговори. Колко каза, че е продължил първият разговор?
Мурат Келкит погледна в бележника.
— Двайсет и една секунди.
Комисарят стана и тръгна замислено из стаята. Отиде да погледне през прозореца.
— Слушай сега — и пак се почеса по главата. — Свържи се с мобилния оператор. Проучи къде са се намирали абонатите, търсили Сарп Кая по това време…
— Питах вече — отговори помощникът му. По лицето му се четеше гордост.
Комисарят се обърна към прозореца.
— Не мога да повярвам. Да не искаш да кажеш, че си свършил това, без да чакаш указания от мен? — и погледна обидено. — Шегувам се — обърна го на закачка. — Откъде е търсен докторът първия път?
— От местопрестъплението.
— А докторът къде е бил в този момент? Дали е хъркал вкъщи, както каза?
Помощникът се усмихна.
— Дали е хъркал, не знам. Бил е на адрес в Джихангир.
— Че той не живее там. Надявам се да си научил кой е обитателят на този адрес.
— Няма да повярвате.
— Опитай.
— Секретарката на Сарп Кая, Филиз Буран. Той е бил в дома ѝ в ранната утрин.
Комисарят сякаш не се изненада.
— А второто обаждане?
— От Филиз Буран…
— От дома ѝ в Джихангир.
— Не, комисар… Според джипиес данните апаратът, от който е търсен Сарп Кая в този момент, е бил на улицата на престъплението.
Хаккъ Каплан очевидно не беше очаквал това.
— На улицата пред дома на Корай Булут?
Мурат Келкит кимна.
— Жената е била пред дома на жертвата.
Изражението на комисаря беше странно. Помощникът му го познаваше много добре. Началникът му гледаше така, когато спипваше виновника.
— Друго?
— След четири и петдесет и пет Сарп Кая е провел още един разговор. Този път той е звънял. От мястото на убийството.
— И на кого?
— Ако кажа, че пак няма да повярвате, ще се сърдите ли?
— Няма, Мурат. Явно докторът е пълен с изненади. Вече нищо не може да ме изненада. На кого е звънял?
— На убития Корай Булут.
Комисарят се стресна.
— Какво? На жертвата?
— Казах ви, че няма да повярвате.
— Е, и?
— Разговорът е продължил четирийсет и седем секунди.
— Четирийсет и седем секунди с мъртвец — и комисарят отново закрачи из стаята. — Четирийсет и седем секунди с мъртвец…
Внезапно спря пред подчинения си.
— Къде е бил телефонът на Корай Булут, когато докторът е позвънил, Мурат? Където си мисля ли?
— Където и този на Филиз Буран. На улицата на местопрестъплението…
Очите на Хаккъ Каплан блеснаха.
— Там е бил убиецът. При момичето.
— Извинете, не ви разбрах.
— Няма нищо сложно. Май приемам доктора несериозно. Като е забелязал липсата на телефона на Корай, веднага е направил връзката. Потърсил е убиеца на приятеля си. И не с мъртвеца, а с убиеца му е говорил няколко секунди…
— Четирийсет и седем — промърмори Мурат Келкит. Не беше помислил за тази вероятност.
— Щом установиш къде е бил онзи апарат по това време, отивам да ти искам от шефа награда. — Като видя отчаяния поглед на помощника си, извика: — Изчезвай! Отивай да разбереш. Ако се наложи, извади съдебна заповед за мобилния оператор. Но разбери. Веднага!
Помощник-комисарят Мурат Келкит преглътна.
— Ами… — измърмори.
— Какво „ами“? Къде е тоя телефон?
— Всъщност разбрах…
— И къде е телефонът?
— В средата на Мраморно море, комисар. Последният сигнал, в единайсет и двайсет и три, е прихванат между Бостанджъ и остров Хейбелиада. По всяка вероятност от междуградски кораб.
Хаккъ Каплан се тръшна в стола си. Доброто настроение го беше напуснало, в устата си имаше метален привкус. Убиецът с часове беше обикалял Истанбул с телефона на жертвата в джоба си. Беше извлякъл всички данни от паметта и го беше изхвърлил в морето. Ето, че убиецът избяга, рече си.
— Измъкна се гадината.
— Да арестувам ли доктора, комисар?