Докато устройството анализираше данните, Стоичков се усмихна и поклати глава. Намигна на Волкан.
— Защо съм тук, Уди?
На помощ му дойде металният глас на устройството:
— Правомощия от първа степен. А08. Допуск до тринайсет трийсет четири седемнайсет. Единайсет трийсет и четири и седемнайсет GMT.
Металната стена пред тях изведнъж се плъзна в две страни. Министърът поведе Волкан по металния коридор отпред.
— Трябваше да дойдеш тук, приятелю. Но ако ме питаш защо, не знам.
— Не знаеш ли?
— Не. Но ти ще научиш след малко. Аз не знам, но ти ще разбереш.
— А защо с отвличане бях доведен тук? Поне това ми кажи.
— Принудени бяхме. Англичаните настояха за това.
Волкан млъкна от изумление. Мозъкът му се опитваше да осмисли последните четири думи.
— Англичаните ли?
— Да. Британският външен министър иска да говори с теб — и погледна в изумените очи на Волкан. — А и ти не си отвлечен, приятелю — допълни. — Излезе с колата на неделна разходка. И за съжаление претърпя катастрофа..
Истанбул
Сарп беше длъжен да предвиди опасността. Отправи стотици напътствия към Филиз и излезе. Известно време не биваше да кара колата. Всъщност от блъскането тук-там БМВ-то не беше много използваемо. Тръгна към ъгъла на улица „Гюнешли“ и спря излизащо от немската болница такси.
Слезе една пресечка преди блока с кабинета си. Известно време наблюдава сградата. Веднага ги забеляза. Полиция, рече си. Единият се правеше, че продава гевреци по това време на нощта. Другият уж лъскаше обувки.
Нарочно тръгна към тях и сложи крак върху сандъчето за обувки. Полицаят се стресна от неочакваната му постъпка.
— Има ли някакво движение — попита усмихнато Сарп.
— Моля?
— Някой да е влизал или излизал, питам.
— Никой не си е лъскал обувките — измърмори полицаят. — А и нямам от вашата боя.
— Аз няма и да ги боядисвам.
Объркването на полицая развесели Сарп.
— Аз — каза, навеждайки се към него — съм собственикът на кабинета. — Видя ли някого?
— Не — отговори служителят притеснено.
Продавачът на гевреци забеляза, че колегата му разговаря с наблюдаваното лице, и тръгна към тях.
— Добре — каза Сарп и свали крак от сандъчето. — Отивам да си взема някои нужни неща.
Тръгна към блока, оставяйки двамата в недоумение. Както и предполагаше, полицията го следеше. Почти чу как, едва преодолели изумлението си, докладват на комисаря по радиото: „Въпросното лице е тук“. Сигурно наблюдаваха и дома му. Добре направих, че премълчах за Филиз, каза си. Поне нея да не забърквам в тази каша. В противен случай и пред тях щяха да стоят ваксаджия и геврекчия.
Блокът беше чист и поддържан. Първият етаж беше изцяло зает от фризьорски салон. На втория бяха офисите на известна туристическа агенция и застрахователно дружество.
Кабинетът му беше на третия етаж. В съседство имаше зъболекар и адвокат, а насреща — психиатър.
Качи се в асансьора и натисна копчето за третия етаж. Обзе го тревога. Дали нямаше да завари вратата зееща?
Тя беше затворена. Извади ключовете и предпазливо отключи. Тихо се вмъкна и предпазливо затвори след себе си. Тръгна от малкото антре към коридора вляво. Изключително луксозният кабинет — по-скоро салон — беше точно насреща му. До него беше стаята на Филиз.
Отвори остъклената врата и неволно извика:
— Мръсно копеле!
Убиецът го беше изпреварил.
Всичко беше нагоре с краката. Стъклената маса беше прекатурена. Компютърът — на пода. Шкафовете и чекмеджетата бяха изпразнени, книгите бяха разпилени по земята. Всички столове и кресла, дори кушетката за прегледи бяха нарязани и изтърбушени. Може би с ножа, прерязал гърлото на Корай.
Хаосът беше по-голям, отколкото в дома на Корай. Сякаш беше минал ураган. Стаята на Филиз беше в същото състояние. Кухнята, банята… навсякъде.
„Какво търси копелето?“, запита се. За да докара всичко в това състояние, са му били нужни поне час-два.
Известно време се оглеждаше с празен поглед. Когато шокът премина, се опита да изправи луксозната стъклена масичка. Гадното му копеле. Вдигна компютъра. Постави дисплея на масичката. Дано болничните картони са запазени, се помоли, докато го включваше. От устройството се разнесоха странни звуци. Тъмният екран изведнъж светна. Доктор Сарп Кая се разтърси от нов шок. На екрана стоеше огромен кръст с черна дръжка.
Подписът на Тувалкаин!
Нямаше смисъл да остава тук повече.