Като светкавица изхвърча от сградата. Докато минаваше покрай ваксаджията на отсрещния тротоар, забеляза как прибира радиотелефона в джоба си. Най-вероятно беше съобщил в центъра, че заподозреният е излязъл.
— Качи се горе — просъска на минаване. — И кажи на комисаря да преследва убиеца, а не мен!
Тръгна към дома си, макар и да знаеше какво ще завари. Вече се съмняваше във всекиго. Подразни се, като срещна погледа на таксиметровия шофьор в огледалото:
— Има ли нещо?
Шофьорът изглеждаше изненадан:
— Не. Какво да има?
— Не знам, теб питам. От самото начало си ме зяпнал в огледалото.
— Не се ядосвай, друже — ухили се шофьорът. — Сякаш си видял дявола…
Кой знае как изглеждам, помисли си. Недоспал, съсипан, уморен, бесен, уплашен и гладен…
— Де да го бях видял — промърмори.
— Моля? Казахте ли нещо?
— Да бях го видял, викам.
Шофьорът леко извърна глава към прозореца и се загледа в кършещото бедра под минижупа момиче на тротоара.
— Неее — изгъргори, без да отделя поглед от краката на момичето. — Защо ти е да гледаш дявола бе, братче? Гледай ангелите!
Сам хареса шегата си. Заля се в смях и погледна клиента си в огледалото. Но като видя изражението на Сарп, усмивката му замръзна. Тоя или е утрепал, или ще утрепа някого, помисли си. И повече не проговори. Докато Сарп не му каза да спре.
На няколко пъти спираха и потегляха. Постоянно сменяха посоката. Така се опитваше да заблуди евентуалните преследвачи. После внезапно се отказа поради загнездилата се в ума му мисъл.
— Дай към „Ниспетийе“ — нареди на шофьора. — Карай към квартал Алкент.
Че защо му беше на убиеца да го следи? Можеше да влезе в дома му, да си сипе уиски и да го чака, метнал крак връз крак. На негово място така щях да направя, помисли си.
Докато таксито влизаше в квартала, беше спокоен неочаквано и за себе си.
— Чакай вдясно. Ако не се върна до пет минути, викай полицията.
— Какво? — шофьорът го гледаше ужасен. — Полицията ли?
— Прави каквото ти казвам. Моля те. Изчакай. Потърси ги, ако не дойда — пъхна стотачка в ръката му през прозореца и се отдалечи.
Наближаваше полунощ. Повечето съседи спяха. Тихо се качи на четвъртия етаж. Докато пъхаше ключа в ключалката, си мислеше дали сърцето му няма да се раздумка като тъпан, но не стана така. Беше спокоен. Ужасяващо спокоен. И все пак допускаше какво ще намери.
Завъртя ключа и отвори. Протегна ръка през пролуката и включи осветлението. Светна и лампата на хола вляво.
Убиецът отново го беше изпреварил. Бавно се прокрадна през коридора и погледна в хола.
Точно както очакваше. Домът му, също като кабинета, приличаше на бойно поле.
С една разлика.
Комисар Корай Булут. Седнал в едно кресло насред хаоса, се усмихваше и го чакаше.
— Добре дошли, докторе — прошепна. — Вече мислех, че няма да дойдете.
Сарп тръгна сред разхвърляните вещи като пострадал от земетресение.
— Очаквах, че вие и хората ви наблюдават дома и кабинета ми.
— Вашата секретарка…
Сарп сепнато се обърна.
— Да не ѝ се е случило нещо?
— Бъдете спокоен — каза комисарят, като видя изписания по лицето му страх. — Как се казваше? Такова…
— Филиз Буран.
— Да, госпожа Филиз и сестрата на Корай Булут, госпожа Суна, са в безопасност. В момента са в хола на дома ѝ в Джихангир заедно с трима мои хора. Секретарката ви е много възпитана и умна жена. Щом научила, че подчинените ми от часове наблюдават дома ѝ отвън, веднага ги повикала да ги почерпи. Заместникът ми страшно харесал баницата.
— Престанете, моля ви — каза рязко.
— Добре — отговори Хаккъ Каплан. — Но при едно условие. Вече ми кажете истината. И ми обяснете какво означава този знак на стената…
Сарп едва тогава забеляза изрисувания с червен спрей на стената кръст с дръжка. Настръхна от ужас. Червената боя се стичаше надолу като кръв.
— Какво е това, докторе?
Дали щеше да разбере, ако му отговореше, че е подписът на Тувалкаин? Но нямаше и намерение да му казва. Дори се насили да се усмихне:
— Ами… Опит на непрофесионален художник.
— Непрофесионален художник ли?
— Като гледах графитите на младежите по стените, си мислех, че е лесно да се работи със спрей. Но не било вярно. И всичко оплесках. Ще се наложи боядисване. Няма как.
— Да не искате да кажете, че това е ваше дело?
— Казвам, че не успях. Вярвайте ми, че една сърдечна операция е по-лесна от спрея.
Комисарят се усмихна скептично.
— Ясно. Значи, вие го нарисувахте, но неуспешно. Боята е била повечко и потекла.