— Точно така.
Хаккъ Каплан хвана Сарп за яката и го изправи.
— Но все още не сте ми казали какво е това.
— Ами… Символ.
— О! — отговори Хаккъ Каплан. — Естествено… Символ. Да де… Как пък не се сетих? Сигурно е масонски…
Масонски ли? Тоя знае ли, че съм масон?
Той ако не знае, та кой ли друг? Полицай е все пак. Трябваше да има цялата информация за него. Кой знае какво ли не още…
— Да — отговори направо. — Масонски символ е.
— Тоест масоните имат и други символи, освен пергела и правоъгълника?
Задоволи се с кимване.
Позвъняването на телефона спаси Сарп от нов въпрос. Хаккъ Каплан отвори и се заслуша. Усмихнато гледаше Сарп.
— Един таксиметров шофьор се обадил в полицията. Казал, че докарал някакъв мъж на този адрес, който му заръчал ако не се върне до пет минути, да звъни в полицията. Описал клиента си като „току-що видял дявола“. Много приличал на вас, докторе.
Проклинаше се наум. Беше забравил за шофьора при вида на дома си и комисаря.
— Добре — каза комисарят в слушалката. — Благодарете на шофьора. Кажете му, че виделият дявола мъж сега гледа полицията. Не зная кого би предпочел.
Пъхна телефона в джоба си. Седна отново, без да откъс-ва очи от лицето на Сарп. Той известно време отговаряше на втренчения му поглед. И когато разбра, че повече няма да издър-жи, се опита да стане.
— Неее — спря го комисарят. Вторачи се още известно време в очите му, след което посочи ужасната, разтекла се по стената рисунка и отсече: — Херметистки кръст.
Сарп трябваше да положи доста усилия, за да не издаде изненадата си.
— Не се стряскай толкова — продължи полицаят. — Не съм се обаждал в ложата да питам каква е тази рисунка, открита на стената на ваш член. Знаете ли, докторе, интернет е вълшебно нещо. Има ги дори масонските тайни. Можете ли да си представите?
Тоя иска да ме изнерви, помисли си Сарп. Опитва се да ме ядоса и успява.
— Вижте, господин полицай — натърти нарочно, стараейки се да прикрие яда си. Много се зарадва на преминалото мигновено през лицето на комисаря гневно изражение. — Няма никакви масонски тайни. Всичко това са бабини деветини.
— Интересно. Аз мисля също като вас. Но няма значение какво мисля аз. Важното е, че така мисли един масон. Вероятно вашите висши офицери няма да бъдат много доволни да чуят, че това са бабини деветини.
Сарп усети, че търпението му се изчерпва и иска да прекрати разговора час по-скоро. Изправи се и каза:
— Ако искат, да са доволни, ако не искат — да не са. В момента не съм в състояние да говоря за…
Не успя да довърши. Дори не разбра кога комисарят се протегна и го цапардоса по шията с опакото на ръката. Усети само удара. Строполи се обратно на мястото си. Нуждата от въздух заглуши дори болката. Отвори уста и се опита да напълни дробовете си колкото е възможно повече. След първото вдишване се разтресе от кашлица.
— Ей — изтръгна се от устата му. Но не знаеше какво повече да каже.
Хаккъ Каплан го стисна за яката и го изправи.
— Престани с номерата — просъска. — Не ме разигравай. Или ще ти щракна белезниците и ще те отведа.
— Белезници ли? — опълчи се докторът, едва поемайки си дъх. — На какво основание?
— Основания доста, докторе. Например за предварително планиране на убийството на приятел… Не ти ли харесва?
— Никой не би повярвал, че мога да убия човек и най-вече Корай…
— Защо? Ти не режеш ли хората, докторе? Свикнал си с това. И какво? Този път си използвал ножа не в операционната, а в дома на приятеля си. Представи си вестниците: „Известен сърдечен хирург прерязва гърлото на приятеля си“. Кой знае как ще украсят новината. И особено ако научат, че е замесена жена…
— Не забърквайте Филиз в това. Тя няма нищо общо.
Без да пуска яката му, комисарят замъкна Сарп до фотьойла, на който беше седнал преди малко, и го тръшна в него. Той все още се задъхваше. Строполи се в креслото.
— Така ли? На мен пък не ми се вярва.
Опита се да се овладее. Ако не измислеше нещо, щеше да изпусне контрола.
— Всъщност и двамата нямаме нищо общо. Приятелят ми телефонира. Има някой вкъщи, каза. И аз тръгнах веднага. Това е всичко.
— Значи този мотив не ти харесва. Добре. Така да е. Ще измислим друго основание.
Комисарят подпря лакти в облегалките на креслото и се наведе към него:
— А как ти се струва следното: да те пъхнем зад решетките, защото си наел убиец за приятеля си?
— Наемен убиец? — не можа да се въздържи да не се разсмее въпреки ситуацията.